България вече е сред водещите страни в Европа по капацитет за съхранение на енергия чрез батерии, отчита ЕБВР
Икономика
| От: Марин Милков / БТА
| 2 октомври 2026, 19:17
ЕБВР подкрепи България в изпълнението на ключовите енергийни цели по Плана за възстановяване и устойчивост, като помогна също и за модернизирането на електроенергийната система и за укрепването на енергийната сигурност на страната.
От 2023 г. ЕБВР работи съвместно с Министерството на енергетиката за разработването и прилагането на конкурентни грантови схеми за изграждане на системи за съхранение на електроенергия чрез батерии (BESS) - както комбинирани с други енергийни мощности, така и самостоятелни. Подкрепата на банката обхваща целия процес - от разработването на схемите и процедурите за конкурентно разпределение на средствата до подпомагането на тяхното изпълнение и проверката на завършените проекти. В тази дейност ЕБВР си партнира с консорциум от консултанти, ръководен от „Шьонхер“ (Schoenherr).
Според ЕБВР ресурс от близо 1 млрд. евро по плана е допринесъл за привличането на многократно по-голям частен капитал. Това е ускорило изграждането на мощности за производство на възобновяема енергия и системи за съхранение на електроенергия в България в безпрецедентен мащаб.
В резултат на инвестициите се очаква да бъдат изградени около 3 гигавата нови соларни фотоволтаични мощности и 15 гигаватчаса капацитет на системите за съхранение на електроенергия чрез батерии. Това значително увеличава гъвкавостта на електроенергийната система и възможностите за съхранение на произведената енергия.
Подкрепените от ЕБВР схеми допринесоха за значителна промяна в електроенергийната система на България само за две години. Те ускориха изграждането на батерийни системи за съхранение и позволиха на страната да използва по-ефективно нарастващото производство на електроенергия от възобновяеми източници.
Благодарение на тази допълнителна гъвкавост електроенергията, произведена в периоди на висока слънчева активност, може да бъде съхранявана и използвана в часовете с по-високо потребление. Това е от полза както за България, така и за електроенергийната система на целия регион. По време на затрудненията с регионалните доставки през лятото на 2026 г. увеличената гъвкавост е помогнала на България да остане нетен износител на електроенергия въпреки сложните условия в Югоизточна Европа.
Спрямо размера на икономиката и потреблението на електроенергия България вече е сред водещите страни в Европа по капацитет за съхранение на енергия чрез батерии. Към средата на 2026 г. страната разполага с около 3,3 гигавата мощност и 8,6 гигаватчаса капацитет за съхранение. По-голямата част от този капацитет е в мащабни системи, свързани с електроенергийната мрежа. Съществуващият капацитет е съпоставим с този на значително по-големи европейски икономики и показва мащаба и бързината, с които България разширява възможностите си за съхранение на електроенергия.
„Мащабът и скоростта, с които България изгражда капацитет за съхранение на електроенергия чрез батерии, са забележително постижение. Гордеем се, че работихме съвместно с Министерството на енергетиката и помогнахме амбициозните цели на страната да се превърнат в конкретни промени, които могат да насърчат инвестициите и да ускорят енергийния преход“, заяви Марк Боуман, вицепрезидент с ресор „Политики и партньорства“ във финансовата институция.
По-рано днес ЕБВР посочи, че досега е инвестирала близо 5,3 млрд. евро в България чрез 330 проекта, насочени към развитието на частния сектор, конкурентоспособността и прехода към зелена икономика.
Партньорството между България и ЕБВР е продължение на меморандум за разбирателство, подписан през 2022 г. от българското правителство и банката. Документът предвижда подкрепа за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост и на други инструменти на Европейския съюз.
От 2023 г. ЕБВР е инвестирала 520 млн. евро в 23 сделки в областта на зелената енергия и е подкрепила изграждането на 732 мегавата инсталирани мощности за производство на енергия от възобновяеми източници. Очаква се тези инвестиции да допринесат за намаляване на въглеродните емисии с около 920 000 тона годишно.
