Дългогодишният журналист и преводач в Българската телеграфна агенция (БТА) Николай Костов е носителят на наградата за ярки постижения в областта на превода на хуманитаристика. Николай Костов е отличен от Съюза на преводачите в България (СПБ) за съставителството и превода от гръцки език на книгата „Пътешествайки: Испания и Англия“ на Никос Казандзакис, съобщават от СПБ.
Пред БТА отличеният Николай Костов каза, че е особено щастлив от признанието, тъй като това е изключително престижна награда за неговия труд. В продължение на 35 години той работи в БТА, където се и пенсионира, а преди това 15 години е в Българското национално радио (БНР). Костов допълни, че е превел много автори и произведения – от Йордан Радичков и Станислав Стратиев до Христо Ботев и Николай Тодоров на гръцки език, както и Никос Казандзакис и много други гръцки автори.
По думите му наградата идва много навреме, а самият труд е осъществен по негово желание с подкрепата на издателство „Ентусиаст“. Костов посочи, че пътеписите на Казандзакис не са конвенционални пътеписи, а философски трактати. Книгата „Пътешествайки: Испания и Англия“ представлява втория том от поредицата (първият том е включвал страни като Египет, Италия, Кипър, Русия и Гърция).
„Тази книга, както пишат и от журито, срещна българските читатели с пътеписното наследство на Казандзакис, събирайки проникновени мисли за двете страни и откроявайки философската височина на един непремирим, но стремящ се към духовна свобода автор. Казандзакис пътува в продължение на 40 години от живота си и тези пътеписи всъщност са в основата на всички негови романи, епоси и произведения. Той е автор, многократно номиниран за Нобелова награда за литература“, каза Костов. Преводачът цитира мотивите на СПБ, според които в превода му е уловен не само езикът, но и динамичният ход на мисълта на пътешественика, а с усещане за прецизност и чувствителност към авторовия стил преводът оживява наблюденията върху Испания и Англия и размислите за свободата, вярата, изкуството и човешката съдба.
Николай Костов отбеляза, че „въпросните пътеписи са писани преди близо сто години, но звучат изключително актуално днес, защото засягат болезнени въпроси, чиито отговори все още се чакат и понякога бавно стигат до широката аудитория“.
Той разкри, че в момента работи върху друга книга – биографията на Казандзакис, написана от неговата съпруга, с която той е живял 26 години. Заглавието на книгата е „Непремиримият“. Тя ще бъде около 600 страници и описва целия им съвместен живот, кореспонденцията, пътуванията и всичко, свързано с творчеството му. „Изданието е технически трудно за изпълнение поради богатия си архив от снимки и писма“, обясни Николай Костов и припомни също, че е превел и последния роман на Казандзакис – „Стръмнина“, при това от ръкопис, още преди книгата да бъде разчетена и отпечатана в Гърция, с което българското издание е станало първото в света.
На въпрос от БТА за съвременните предизвикателства пред преводаческото изкуство и масовия навлизащия свободен превод от страна на млади хора, владеещи чужди езици, Николай Костов каза, че „подобно свободно превеждане е изключително вредно“.
„Изкуственият интелект започва да измества истинския преводач и неговите качества. Не бива да се забравя, че изкуственият интелект може да бъде само инструмент. Той не може да замести това, което дава преводачът – защото преводачът е човекът, който пренаписва превода. Ако не може да го пренапише, той въобще не бива да започва. В началото на 90-те години също се появиха страшно много преводи без контрол. Аз съм член на Съюза на преводачите още от неговото създаване, от времето на Леда Милева. Тогава Съюзът беше изключително творческа организация, провеждаха се конференции и той играеше ролята на творец, който допълва преводачите. Там членуваха изключителни хора и бта-анци, които превеждаха стойностни световни автори“, каза Костов.
Той допълни, че днес често се върви по най-лесното трасе, а както казва самият Казандзакис в романа си „Стръмнина“ – верният път е стръмният. Според Костов човек трябва първо да преживее и осмисли текста сам, преди да пристъпи към художествен превод. „Художественият превод изисква съвсем различна нагласа. Винаги когато съм излизал от руслото на БТА, радиото и журналистиката и съм сядал да превеждам художествена литература, са ми били нужни поне един-два часа да се пренастроя, защото мисленето е съвсем различно“, обясни Костов и допълни, че заедно със своя син са автори на голям гръцко-български речник от 1200 страници, излязъл преди 20 години на хартиен и електронен носител – първият такъв от 60-те години насам, след издавания от БАН, който продължава да бъде сред най-търсените на пазара. По думите му това го доближава до Казандзакис, който също е съставял речници и е писал текстове за читанки.