Необходимостта от ускорена промяна в образователната система за изграждане на по-ефективни и приложими в реалния живот знания обсъдиха депутати, представители на институциите и експерти. Дискусията на тема „Визия: Образование, с което България изпреварва, а не догонва“ се състоя в сградата на парламента и беше организирана по инициатива на председателя на парламентарната група на „Продължаваме промяната“ (ПП) Николай Денков.
Участниците коментираха какви трябва да са конкретните цели, които да бъдат постигнати в образованието. Те обсъдиха и намирането на консенсус при прилагането на конкретни политики.
Денков отбеляза, че разговорът е важен, особено след последните резултати от международното изследване PISA. Според него е притеснително, че България не показва подобрение в резултатите, както и това, че образователната система не подготвя достатъчно добре децата за живота. В Комисията по образованието и науката в парламента се обсъждат няколко законопроекта, като няколко от тях касаят най-важните теми, които са натрупани с времето, посочи депутатът. Той посочи, че сред предложенията са подкрепата за деца, чийто майчин език не е българският; подкрепата за децата със специални образователни проблеми (СОП); темата за възпитанието и др.
Според Денков в учебната програма трябва да има повече часове за упражнения. Оценяването на индивидуалния напредък и развиването на социални умения също трябва да са фокус на системата, смята той. По думите му е важно учителите да имат свобода как да преподават. Възпитанието също е важно, изтъкна Денков. Личният пример на учителите и родителите възпитава в съпричастност, емпатия, любов и уважение към другите и към нас, посочи той.
Денков застъпва необходимостта от промяна в модела на финансиране на училищата, разширяване на извънкласните занимания, повече дуално обучение, мандатност на директорите и др.
Отношение по темата взе и омбудсманът Велислава Делчева, която разказа за темите, по които родителите подават сигнали към институцията на омбудсмана.
Началникът на Регионалното управление на образованието – София Елеонора Лилова каза, че има много административна тежест в системата. Тя посочи, че при много от предметите има преповтаряне на знания и това натоварва учениците. Системата на оценяване до голяма степен е остаряла, посочи Лилова. Според нея трябва да се изисква мотивиране на поставена оценка. Тя даде пример с Италия, където учителите правят това. По думите ѝ целта е „неясното оценяване да стане по-ясно“.
Люба Йорданова от сдружение „Заедно в час“ представи основните резултати от PISA при 15-годишните ученици. Изследването оценява как учениците могат да прилагат наученото в училище в реални и понякога непознати ситуации, каза тя. Голяма част от 15-годишните у нас не са усвоили четенето с разбиране, критическо мислене и работата с данни, отбеляза експертът.
Важно е младите хора да получат опит и възможност самостоятелно да си поставят цели, подчерта тя. Трябва да има възможност за осигуряване на индивидуалното развитие на всеки ученик и това трябва да се стимулира в училище, посочи Асенка Христова, изпълнителен директор на „Институт за изследвания в образованието“. По думите ѝ трябва да се намери консенсус дори сред политическите партии за това какво искаме да знае един млад човек. Експертът акцентира, че образованието трябва да създава умения, които се търсят от работодателите. Христова открои изграждането на знания за изкуствения интелект, киберсигурността, технологичната грамотност, творческото мислене.
Председателят на Сдружението на директорите в средното образование Асен Александров даде пример с натовареността по математика. По думите му има нужда да се преосмисли учебното съдържание.  
Председателят на Съюза на ръководителите в системата на народната просвета Диян Стаматов акцентира върху внимателната преценка как да се използват технологиите. Трябва да знаем дали ученикът отива на училище, за да играе в социалните мрежи или да учи от технологиите, коментира той. Според него има нужда от нов съвременен поглед към използването на мобилните устройства.
В България няма нито една действаща стратегия, която да погледне от най-ниското ниво – в детската градина, до последния клас, за да изкараме качествени хора, които да допринесат за икономическото развитие на страната, коментира Росица Стелиянова от Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Мария Брестничка от Националната мрежа за децата каза, че наличието на толкова много разнопосочни законопроекти за промени в образованието не може да се приеме като добра новина. Според нея липсва единна визия. Брестничка добави, че освен за знанията, трябва да се мисли и за насилието сред децата. Апелът ни към народните представители и Министерството на образованието е за спокоен разговор, основан на данни, в който да си изясним какво искаме от това образование, заяви експертът. Според Брестничка дебатът не трябва да изключва децата. Нека да направим място и за тях, призова тя.
Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че образованието трябва да се развива с последователни политики за развиване на устойчиви и ефективни промени.