Облицовъчен материал от вероятна ранновизантийска базилика и данни за пласт от периода на Второто българско царство и ранноосманския период са установени при проучванията на археологическия комплекс Кария, съобщи за БТА археологът д-р Боян Тотев, научен ръководител на обекта. По думите му първата находка насочва към наличието на голяма базилика в южния сектор на комплекса, а втората допълва информацията за по-късната история на обекта.
През тази година разкопки на терена не са извършвани, но данните са получени при обработката на археологическия материал от проучванията през миналата година. Разкритият облицовъчен материал вероятно е свързан с ранновизантийска базилика, която се предполага, че започва непосредствено до крепостната стена и се развива в посока към съвременната естакада. Според д-р Тотев базиликата вероятно е била със значителни размери, но все още не е идентифицирана и проучена.
Друга новост е установяването на пласт, който съвпада с периода на Второто българско царство, по-специално с времето на деспотството на Добротица, както и вероятно с ранноосманския период. По-късните строителни дейности са отнесли почти напълно този пласт, но данните от археологическия материал съвпадат с информация от по-късни писмени извори и западноевропейски портолани.
„Задължително трябва да продължим, защото този обект преди всичко е обречен да бъде социализиран като туристически и археологически“, каза д-р Тотев. По думите му за това е необходимо най-малкото да бъде доразкрита крепостната стена на Кария, което ще изисква още два-три археологически сезона.
Според археолога след това обектът ще може пълноценно да бъде включен в бъдеща туристическа дестинация. Като част от нея той посочи още фара и естакадата, която предстои да бъде завършена.
Все още няма яснота дали през 2027 г. ще бъде осигурено държавно финансиране за археологически проучвания на Кария. Д-р Тотев посочи, че се очакват промени в начина на финансиране от Министерството на културата, включително възможност проектите да бъдат тригодишни.
„Ние сме готови и трябва да опитаме да намерим спонсори или пък, както нашите унгарски колеги винаги са ни помагали и са идвали като доброволци да копаят, просто да намерим начин ние самите да се организираме, да се самофинансираме и да продължим напред“, каза археологът.
По отношение на потъналата част от древното пристанище д-р Тотев посочи, че все още няма окончателни данни докъде достига то в морето. По думите му специалисти от Института по океанология са извършвали сонарни изследвания и са правили облитания с дронове, а Центърът за подводна археология също активно работи в района.
Тотев отбеляза необходимостта от по-добра координация между екипите, тъй като към момента данните от тези проучвания не са достъпни за археолозите, работещи по Кария. Той изрази увереност, че в бъдеще екипите ще започнат да работят съвместно, което ще позволи да бъдат дадени по-ясни отговори за размера и местоположението на потъналото пристанище.