В нова книга Йордан Кр. Банев разказва за „Музикалното мислене на Античността и на Патристиката“. Изданието е част от поредицата „Музикална философия“, която е посветена на усилията за всестранно осмисляне на музиката и музикалния опит като изходна позиция на музикалната философия и като нейна перспектива при третирането на всеки традиционен философски или хуманитарен проблем, съобщават издателите от „Рива“.
По думите им поредицата съдържа текстове от областите на философията, естетиката, музикологията, музикалната интерпретация и практика, изследванията на културата, историята на идеите и други.
Посвещението или участието в даден музикален живот е заявление за жителство в свят с неговите правила, закони, благодетелства и наказания и тъкмо в приемането на цялостно житейски обвързваща „звукова конвенция“ античността и патристиката се срещат. Разминават се в „звучността“. В античността тя идва от целостта на античния космологико-митологичен хоризонт, а в патристическата традиция – от песента, която е от самото начало до края на живота. Музикалното мислене на античността – като „из звука на мита“ – и музикалното мислене на патристиката – като „из песента на Завета“ – са самобитни мисления, не търпят смесване и са онтологически несравними, казват още издателите.
/ЕМС/