България осъмна вчера с поредната черна новина - убийството на Илиян Филипов! Собственикът на мощни строителна и транспортни фирми бил покосен от куршум малко след полунощ.
Негови работници изградиха от основи разбития по-рано стадион „Христо Ботев“, а след като едноименният футболен клуб закъса под „мъдрото“ управление на руснака Зингаревич, се зае да го спасява като основен спонсор. 
Ботевци нямат късмет. Тъкмо бяха стъпили на крака при банкера Цветан Василев, но сега той си кротува в Белград, докато делото за фалита на КТБ стои на трупчета.
Това е най-малкият проблем. Проблем е дали България не прилича пак на Колумбия, където убийствата на знакови фигури са като „добър ден“. Проблем е, че в хронологията на такива черни дни бе добавено името на още един спомоществовател и президент на клуб. А какви са подбудите и мотивите на килърите - думата ще имат прокуратурата и следствието. Ако после въобще се стигне до съд. 
Шампион на таблото с 3 некролога - простете за израза - е „Локомотив“ /Пд/. Първи падна Николай Попов-Мартеничката. Едва 23-годишният шеф на клуба беше убит пред дома си. Последва го благодетелят на черно-белите Александър Тасев, едър кюстендилски търговец на череши. Върхът бе покушението срещу Георги Илиев, застрелян пред собствения си бар в Слънчев бряг.
Илия Павлов бе президент на „Черно море“, когато рухна от куршум пред централата на „Мултигруп“.
Бащицата на „Рилски спортист“ Юри Галев бе гръмнат, докато шофира в тъмната част на деня.
И петимата - не заради футбола, както очевидно и в  случая с Илиян Филипов, но това е друга тема.
Никое от тези убийства не бе разкрито - не се знаят нито поръчителите, нито извършителите. А докато е така - не се знае и дали изобщо ще спрат.