Холивудската звезда и успешен предприемач Райън Рейнолдс взе участие като ключов лектор във втория ден на международния бизнес и технологичен форум Impact SEE 2026 в Букурещ. По време на дискусия с румънската журналистка Андреа Еска канадецът, който през 2024 г. бе обявен за втория най-скъпо платен актьор в света, сподели лични и професионални уроци за детството си, пътя към киното и стратегиите зад бизнес начинанията си.
„Аз нямах особени очаквания към себе си. Произхождайки от семейство от работническата класа, всичко, което исках да постигна, беше един ден да притежавам апартамент. Моята представа за сигурност беше просто да стъпя на краката си с нещо, което има материална стойност. Карах мотокар в хранителен магазин. Работих в ресторанти. Правил съм всякакви неща, преди да стигна до шоубизнеса. Започнах като импровизационен комедиант. Всичко, което се случи, беше натрупване. Успехът, който успях да постигна в Холивуд, беше сбор от всичко това. Стана много бавно. Случи се чак, когато бях в 30-те си години“, разкри актьорът.
Той бе категоричен, че хуморът не е нещо, което може да се научи.
„Трябва да имаш някакъв капацитет за хумор. Когато бях по-млад, гледах много комедии - Бъстър Кийтън и Харолд Лойд, и разбира се, Чарли Чаплин. Оценявах хумора, разбирах механиката му. Харесвах хора, които се занимаваха с клоунада. Ако сте гледали филмите за "Дедпул" (Deadpool) – това е клоунада“, обясни канадецът.
Райън Рейнолдс разкри още, че често използва хумора като защитен механизъм, а най-забавните хора, с които е работил, са Уил Феръл и Джейсън Бейтман.
„Много ми е трудно да запазя сериозно изражение около тях. Те са най-милите хора на земята, но ме карат да се смея непрекъснато. А аз обожавам да се смея. Затова Дедпул е перфектният персонаж за играене, защото нося маска. И мога да се смея през цялото време“, каза актьорът, но не скри, че у дома с децата си е съвсем различен.
„С тях се опитвам да бъда съзидателен и изобретателен. През повечето време съм доста сериозен. Фактът, че никога няма да доживея да видя края на тяхната история в този свят, ме кара да създавам спомени със и за тях. Не ме интересува каква професия ще имат, какъв живот ще изберат, какъв партньор ще изберат. Просто се надявам, че ще имат тази истинска връзка с човека, когото срещнат. Изборът на спътник, на партньор в живота е най-важното решение, което човек може да вземе“, сподели Райън Рейнолдс.
Последва въпрос на водещата коя е най-скъпата грешка, която е правил.
„Искам да кажа, тя е също така и най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало: децата“, отговори с широка усмивка актьорът, а след това разказа случка от своето детство.
„Бях на 12 години и исках да си сложа обица. Исках да имам обица. Просто харесвах Джордж Майкъл. Не ме съдете (смее се). Но ми трябваше съгласието на родителите ми. Тримата ми по-големи братя, които много ме обичат, ме предупредиха, че татко ще ме скъса от бой и по-добре е да не го правя, в противен случай съм мъртъв. Но въпреки това си сложих обица, а формулярът за съгласие подписа майката на моя приятел. Вечерта седнах на масата за вечеря с мисълта, че това е краят. Можеше да се види как потта капе върху рулото "Стефани", което бях напът да изям. И си помислих, че това е най-тъпото нещо, което някога съм правил. И тогава видях баща ми да гледа братята ми и да мърмори нещо под носа си. И тримата ми по-големи братя си бяха пробили ушите, за да ми спасят живота“, спомни си с умиление холивудската звезда.
В ролята си на предприемач и съосновател на креативната агенция Maximum Effort, Рейнолдс разказа за концепцията за т.нар. „fastvertising“ (бърза реклама) – създаване на автентични и вирусни маркетингови кампании в реално време, броени часове след актуални световни събития. Известен с успешните си инвестиции в брандове като Mint Mobile и Aviation American Gin, той сподели, че в съвременния бизнес автентичността, бързината и хуморът привличат потребителите много по-силно от конвенционалните и скъпи корпоративни клишета.
„Трябва да докосваш хората, да им създаваш усещане. Потребителите знаят, че са обект на маркетинг. Така че не им се подмазвай. Не се отнасяй снизходително с тях. Просто им кажи, че правиш реклама. За да не се чувстват така, сякаш са били измамени“, обясни той.
Райън Рейнолдс подчерта, че провалът и уязвимостта са неизменна част от процеса на израстване и в корпоративния свят, не само на снимачната площадка. 
„Няма такова нещо като достатъчно добра или перфектна идея. Не можеш да управляваш съвършенството. Перфектността е болест, проклятие, която засяга почти всички хора в обществото ни. Трябва да си щастлив да не си добър в нещо, защото това те кара да се учиш. Силно вярвам в това. Опитвам се да уча децата си на това през цялото време. Правете грешки. Грешките са почвата. Въпросът не е дали си направил грешки в живота си, а как си ги използвал“, сподели убеждението си актьорът.
На въпрос кое е първото нещо, което оценява, когато гледа една компания или бранд, Райън Рейнолдс отговори: 
„Усещането. Може ли да има истинско усещане около това нещо? Това ме интересува. Аз не разсъждавам в рамките на финансовите инвестиции. Правя финансови инвестиции, но не разбирам чак толкова много от финанси. Не следя фондовите пазари и нямам никакво търпение за това. Това са просто купчина чужди за мен цифри. Трябва да има хубава история. Аз търся емоционални инвестиции, а не финансови инвестиции. Ако можеш да създадеш емоционална инвестиция за един бранд, този бранд изгражда общност около себе си и става устойчив“, категоричен беше Райън Рейнолдс.
Той допълни още, че изключително много цени креативността по време на рекламите за „Супербоул“ (Super Bowl).
„Там се получава една огромна културна пресечна точка. Целият свят е втренчен в екрана за тези 3,5 часа. Обожавам да творя в този контекст“, добави канадецът.
На финала той разказа и за уелския футболен клуб Рексъм, който купи в края на 2020 г. заедно с актьора Роб МакЕлхени.
„Нямах никаква директна връзка с този клуб. Беше просто усещане. Това, което моят съдружник ми каза тогава, беше: „Рексъм е червен, Дедпул е червен". Това си е напълно реална причина, нали (смее се). Мисля, че най-голямата причина е общността, която откриваш там. Това е история за пътя напред и за дълбоката взаимосвързаност между клуба и местната общност. Футболът е нещо много по-важно от просто игра. Не е въпрос на живот и смърт. Много по-важен е от това. Гледаш мачовете с момчетата, с баща си, с майка си. Може дори да не разбираш тактиката на конкретния мач. Просто разбираш, че го гледаш с любимите си хора“, обясни той.