Парламентарната Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия прие на първо четене проекта на Закон за допълнение на Закона за техническите изисквания към продуктите, внесен от Министерския съвет на 23 септември, с 12 гласа „за“, 6 „въздържал се“, „против“ нямаше.
Целта на промените е да се предвидят специални правила и процедури за по-бързо достигане до пазара на ключови продукти и преодоляване на недостиг на такива в условията на кризисна ситуация, каза заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Михаела Карадимова при представянето на законопроекта.
Вносителите на законопроекта изтъкват, че поуките от пандемията от КОВИД-19 са показали, че стандартните хармонизирани процедури са тромави и могат да доведат до критичен дефицит на жизненоважни стоки - например лични предпазни средства, медицински и технически съоръжения, машини, газови уреди, съоръжения под налягане и др.. Целта е да се осигури законов механизъм за бързо снабдяване на пазара с необходимите продукти чрез гъвкави дерогации.
Законопроектът предвижда създаването на нова Глава четвърта „б“ – „Процедури при извънредни ситуации“. Режимът се задейства само при въведен режим на извънредна ситуация на вътрешния пазар на ЕС и се прилага се само за продукти, определени от Европейската комисия като „стоки от особено значение при криза“. С приемането на Регламент IMERA, Регламент (ЕС) 2024/2748 и Директива (ЕС) 2024/2749 се установяват процедури за реагиране при кризи в 15 акта от секторното законодателство на Съюза за хармонизация, които обхващат машини, включително машини, работещи на открито, съоръжения и системи за защита, предназначени за използване в потенциално експлозивна атмосфера, асансьори, транспортируемо оборудване под налягане, съоръжения под налягане, съдове под налягане, радиосъоръжения, електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението, електромагнитна съвместимост на съоръжения, газови уреди, въжени линии, лични предпазни средства и строителни продукти.
Въвежда се извънредна възможност продукти, за които не са проведени стандартните процедури за оценяване на съответствието с нотифициран орган, да бъдат пускани на пазара или в действие на територията на България при няколко хипотези: председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор е разрешил това със заповед или е признал валидността на аналогично разрешение, издадено от компетентен орган на друга държава - членка на ЕС, ЕК е приела акт за изпълнение за разширяване валидността на такова разрешение на територията на целия ЕС.
Върху тези продукти не се нанася маркировка за съответствие (напр. „СЕ“) - както по време на кризата, така и след изтичането или деактивирането на извънредния режим. Производителят декларира на своя отговорност, че продуктите отговарят на съществените изисквания за безопасност. Задължително се поставя ясна информация на български език, че продуктът е пуснат на пазара като „стока от особено значение при криза“.
С промените националното право се привежда в съответствие с новия европейски пакет за кризисни ситуации – Акт за извънредните ситуации и устойчивостта на вътрешния пазар (Регламент IMERA), Директива (ЕС) 2024/2749 и Регламент (ЕС) 2024/2748. По този начин се гарантира единен подход на европейския пазар и се изпълнява ангажиментът на България по Плана за действие за 2026 г. с краен срок за транспониране 29 май 2026 г., посочват вносителите на проекта на нормативен акт.
Борис Аладжов от ПГ на „Възраждане“ изрази безпокойство за гражданската и финансовата отговорност, когато продукти от трети страни, допуснати по облекчената процедура, дефектират и нанесат тежки щети или смърт. Той постави въпроса дали вносителите разполагат със застрахователно покритие или реален финансов капацитет за изплащане на обезщетения.
От икономическото министерство посочиха, че проблемите и дефектите, причинени от такива продукти, се третират по същия начин, както и при обичайните обстоятелства. Отговорността се носи от производителя преди всичко, ако той е в трета страна - чрез вносителя. Законодателството по принцип не изисква задължително наличие на застраховка от вносителя и е въпрос на негово бизнес решение как да гарантира интересите си. Заместник-министърът подчерта, че настоящите допълнения само транспонират европейската рамка за кризисни ситуации и не засягат общия режим на гражданската и търговската отговорност, нито въвеждат изцяло нова регулация в тази сфера. 
Джипо Джипов от ПГ на „Демократична България“ изрази несъгласие с липсата на ясни срокове и конкретни критерии и мерки в проектозакона за това какво се случва със стоките след отпадане на кризата. Той настоя да има предварително заложени базови регулации и времеви диапазони, а не решенията да се оставят изцяло постфактум и ад хок на преценката на отделна комисия. От икономическото министерство отбелязаха, че продуктите в обхвата на проектозакона са различни - от маски за лице за еднократна употреба до асансьори и съдове под налягане с дълъг експлоатационен живот и по тази причина е невъзможно предварително в закона да се разпишат унифицирани и фиксирани срокове или мерки за всички тях.