В Нидерландия преводачите, които желаят да бъдат сертифицирани, трябва да отговарят на определени изисквания, касаещи тяхното образование, професионален опит, както и тяхното професионално поведение и етика. Това каза Федде Дийкстра, председател на Асоциация на преводачите на Нидерландия (ORT&V), на пресконференция в БТА по повод 30 години от създаването на Асоциацията на преводачите в България.
„В Нидерландия дейността на сертифицираните преводачи се регулира от закона за сертифицираните устни и писмени преводачи, или така нареченият – WBTV", каза Дийкстра. В страната преводачите се регистрират в официален регистър на сертифицираните преводачи и трябва да положат клетвена декларация пред съд, добави той. Самият подпис на сертифицирания преводач се вписва в Министерството на правосъдието и може да бъде проверяван от съдилищата.
По думите на Дийкстра тази система е създадена не само да даде някаква титла на преводачите, а по-скоро да се отнася до повишаването на тяхната професионалната отговорност и до създаването на доверие към тяхната работа сред широката общественост. „За официални и правни цели е много важно преводите да могат да бъдат предоставени и възлагани на надлежно квалифицирани професионалисти", каза той.
Федде Дийкстра каза също, че сертифицираният преводач носи лична отговорност за пълнотата и верността на извършения от него превод, затова е толкова важно разграничаването между сертифициран преводач и някой, който просто може да говори два езика. „Владеенето на чужд език не прави само по себе си някой преводач", добави той.
По думите му този принцип се прилага и към заверките от нотариусите: „Един нотариус може да завери подписа на дадено лице или да удостовери истинността на документ, но по никакъв начин в обхвата на правомощията му не влиза на удостоверяването на лингвистичната част или на правната точност и вярност на самия документ". Дийкстра каза, че професионалната отговорност принадлежи на квалифицирания преводач.