Международната конференция „Храна за утрешния ден: решения в услуга на хората и планетата“ се провежда днес в Стопанския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Събитието е организирано от Българската хранителна банка в рамките на проекта FoodCLIC, финансиран от Европейския съюз.
Конференцията е посветена на устойчивите и социално приобщаващи градски хранителни системи, с акцент върху преразпределението на излишъците от храна към хора в нужда. В рамките на форума бяха представени модели от практиката на Българската хранителна банка и бяха обсъдени възможности за взаимодействие между науката, политиките и практиката.
На конференцията стана известно, че около една трета от произведената в световен мащаб храна никога не достига до трапезата, като над 13 процента се губи още след прибирането на реколтата, а още 19 процента се разхищават по веригата след преработката, включително в търговията, услугите и домакинствата.
Беше посочено, че над 720 млн. души по света ежедневно страдат от глад, а повече от 2,5 млрд. души не могат редовно да си позволят питателна и здравословна храна.
Загубата и разхищението на храна имат и значителен климатичен ефект – около 10 процента от глобалните емисии на парникови газове се дължат на изхвърлената и загубена храна. За производството на тази храна се използват близо 1,5 млрд. хектара земя, а заедно с нея се разхищават вода, енергия и човешки труд.
По време на конференцията беше отбелязано още, че хиляди домакинства в България живеят в условия на хранителна несигурност, докато годни за консумация продукти продължават да се губят по цялата хранителна верига.
Беше подчертано, че до 2030 г. трябва да бъде постигнато 10 процента намаление на хранителните отпадъци в производството и преработката, като за постигането на тази цел са необходими взаимодействие, партньорство, политики и практически решения. 
Посочено беше още, че 47 процента от българите имат безразлично отношение към разхищението на храна, което поставя страната ни сред държавите в Европейския съюз с най-висок дял на подобно поведение.
В началото на конференцията беше открита нова аула за климатична и научна дипломация. В откриването участваха ректорът на Софийския университет проф. д-р Елиза Стефанова, заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева, климатичният експерт Юлиян Попов и вицепрезидентът на „Фантастико Груп“ Валентина Божева.
Заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева каза при откриването на аулата, че научните доказателства трябва да бъдат в основата на климатичните политики. По думите й новата аудитория ще създава среда, в която младите хора могат да видят как научните знания се превръщат в основа за диалог и вземане на решения.
Колева припомни, че през юли 2024 г. София беше домакин на 61-вата сесия на Междуправителствения комитет за изменение на климата (IPCC). По време на сесията е постигнато съгласие по структурата на два бъдещи специални доклада – за изменението на климата и градовете и за краткотрайните климатични фактори, които се очаква да бъдат завършени през 2027 г.
Научните оценки помагат да се разберат последиците от горещините, сушите и наводненията върху градовете, водите, земеделието и здравето на хората, отбеляза заместник-министърът. Тя подчерта необходимостта от сътрудничество между институциите, научната общност, бизнеса и гражданските организации, за да се премине от реакция след настъпването на щети към подготовка и превенция.
В рамките на събитието Софийският университет „Св. Климент Охридски“, „Фантастико Груп“ и Българската хранителна банка се присъединиха към „Договора за климатичен град“, като поеха ангажимент да включат климатичните цели на София в ежедневната си работа и стратегическите си приоритети.
В подписването участва и кметът на София Васил Терзиев, който посочи, че постигането на целите за устойчиво развитие на града изисква сътрудничество между местната власт, бизнеса, академичната общност и неправителствения сектор.
„Големите неща се постигат само и единствено чрез партньорство“, каза Терзиев. По думите му климатичните политики са дългосрочни и трябва да надхвърлят мандата на отделните администрации. Той отбеляза, че София има амбицията да бъде устойчив град и трябва да бъде подготвена за бъдещите климатични предизвикателства.
Изпълнителният директор на Българската хранителна банка Цанка Миланова каза, че присъединяването към „Договора за климатичен град“ е следващата логична стъпка в развитието на отношенията между Българската хранителна банка и Столичната община, които продължават вече 12 години.
Тя посочи, че само през последната година приносът на Българската хранителна банка за посрещане на социални и кризисни потребности в Столичната община е възлизал на 500 000 евро в дарена храна. По думите й този принос има и измерим климатичен ефект, който трябва да бъде оценяван чрез спестените емисии и предотвратеното разхищение на храна.
Като следваща стъпка тя посочи изграждането на нов, модерен логистичен център, който да отговаря на нуждите на София от социална подкрепа и на целите за климатична неутралност. Българската хранителна банка се ангажира да предложи инвестиционен проект и да работи за осигуряване на финансиране, като разчита на Столичната община да предостави терен за изграждането на центъра.
Миланова каза още, че организацията ще разработи методология и ще събира данни, с които на годишна база да се проследяват климатичните ефекти от дейността й, включително предотвратените хранителни отпадъци и спестените емисии. Тя подчерта, че ограничаването на хранителните отпадъци има не само социална, но и икономическа и екологична стойност.