Зад детските организации стоят конкретни хора и активисти, които всеки ден работят, за да променят съдбата на деца или на нормативни актове, а не само лога. Това каза изпълнителният директор на Национална мрежа за децата (НМД) Георги Богданов по време на представянето на националната инициатива „150 години детски организации в България – история, уроци и бъдеще“ и книгата си „Енциклопедия на детските организации в България. Хрониките на един активист за правата на детето“. Събитието се провежда в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Поводът е откриването на пътуващата изложба „150 години детски организации в България – история, уроци и бъдеще“, която ще бъде представена в над 20 града в страната, като част от инициативата са и публични срещи и дискусии. 
Премиерата на изданието на книгата се състоя през юни в София в рамките на годишната среща на НМД. Енциклопедията е издадена по случай 20-годишнината от създаването на организацията. В изданието са представени и примери от историята на детските организации в България – като Олга Скобелева, която след Освобождението организира дарителство и основава сиропиталища; Александър Георгиев – Коджакафалията, който дарява над 25 милиона златни лева на държавата и общината и основава сиропиталище в Бургас; Йорданка Филаретова, известна като „Госпожата“ в София, която създава сиропиталище и подкрепя просветни дейности; Евгения Кисимова от Велико Търново, създала първото женско благотворително дружество „Милосърдие“ и първия „Майчин дом“ в града; и Теофано Попова, която дава средствата си за сиропиталището в Стара Загора.
Националната инициатива на НМД насочва вниманието към хората и организациите, които повече от век и половина работят за благополучието, развитието и правата на децата в България. В рамките на срещите всеки може да чуе лични истории от над 30 години активна работа за каузата „на терен“, както и да изрази позицията си за политиките в тази област, които са необходими днес.
Георги Богданов съобщи, че предстои изложбата да бъде представена в 24 града в България – в университети, читалища и други места, с цел да се ангажират повече деца, млади хора и общественици, както и да се даде енергия на гражданските активисти за правата на децата. По думите му остават делата на хората, които са построили домове и са помогнали на конкретни деца и семейства.
Богданов отбеляза, че всяка седмица мрежата изпраща по две-три становища, писма или позиции до политиците, в които не само се дава оценка, но и се предлага какво да бъде направено. По думите му позициите стъпват на опита на 130 организации, които подпомагат близо 200 хиляди деца в България всяка година.
Богданов разказа и за инициативата „бележник“, която мрежата прави вече 15 години и която представлява мониторингов доклад за успеха на държавата в грижата за децата. По думите му моделът е заимстван от Ирландия и впоследствие пренесен в Косово. „Идеята е политиките за децата да се развиват по начин, базиран на данни, а не просто на субективно мнение“, каза той и добави, че докладът се чете от политици, общественици и институции, като освен оценки съдържа и конкретни предложения.
Той спомена и форума LexTalks, на който всяка година се събират над 400 души, за да се обсъждат теми, свързани с правосъдието за деца. 
Богданов отбеляза, че от 2019 г. секторът на детските организации се сблъсква с редица предизвикателства, като част от тях са свързани с обществени нагласи и разпространение на негативни етикети спрямо неправителствените организации. По думите му България не е изолиран случай, а е част от по-широки обществени процеси. Той отбеляза, че през този период не е приета цялостна стратегия за детето и че в настоящото Народно събрание няма комисия за децата.
Според него сред последиците са детската бедност, задълбочаващите се регионални различия и състоянието на детското здравеопазване.