Почитатели на традиционното австрийско йодлер пеене преместиха репетициите си в подземен паркинг, където акустиката създава ехо, наподобяващо това в Алпите, предаде Асошиейтед прес.
„Не се различава много от високите планини“, казва преподавателката по йодлер пеене Анна Мария Гучи, докато по-рано тази седмица води група от около 30 души през празен подземен паркинг. „Има широки коридори и стени, които силно отразяват звука.“
Гучи работи за културната организация Styrian Volksliedwerk, която популяризира традиционната народна музика в югоизточния австрийски град Грац. Градът не се намира във високите планини, а в равна котловина, заобиколена от хълмове и ниски планински вериги в покрайнините на Алпите.
Организацията провежда поредица от курсове по йодлер пеене на необичайни места в опит да поддържа традицията жива в съвременния свят. Независимо дали става дума за подземен паркинг, канал или бензиностанция, важното е акустиката да е подходяща. Във всяко занимание могат да участват до 30 души.
„Това е форма на общуване от планина на планина – просто така, без нужда от телефон“, казва Гучи, описвайки изкуството на йодлер пеенето. „Освен това не е толкова скучно, колкото писането на съобщения по телефона. А и звучи много по-добре.“
Сред участниците в групата има опитни изпълнители, но за подземния урок са добре дошли и напълно начинаещи. Джейми Сон от Южна Корея, която учи устойчиво развитие в Грац, е решила да се запише на курса, за да се потопи в австрийската култура. „Когато пристигнах тук, нещата се оказаха много по-достъпни, отколкото очаквах в началото“, сподели Сон, цитирана от Асошиейтед прес.
Йодлер пеенето се е появило преди векове като начин за общуване на големи разстояния в Алпите - не само между хората, но и между хората и животните. Добитъкът разпознавал гласа на стопанина си и се връщал в обора дори от голямо разстояние.
С течение на времето тази първична форма на пеене се превърнала в самостоятелен музикален жанр, който станал световноизвестен, наред с другото, благодарение на американския мюзикъл „Звукът на музиката“.
За Томас Бътън, преподавател, родом от щата Ню Йорк, това пеене е „нещо като форма на медитация. Медитация чрез пеене“.
„Трудно е да се опише каква сила изпитваш, когато изпълняваш йодел заедно с другите – онази вътрешна енергия“, казва местният почитател на този стил Рудолф Шмидхофер. „Чувството за единство, полифоничният характер на йодела, при който трябва да се вслушваш в другите.“