Какво характеризира пейзажите на „дългия XX век“? За да отговори на този въпрос, музеят „Мармотан Моне“ в Париж съпоставя около сто картини и фотографии в изложбата „Истории на пейзажите – от Моне до Хокни (1890-2026)“, предаде АФП.
Изложбата, която ще продължи до 31 януари, представя творби на 69 художници, от които 30 все още са живи.
Експозицията започва с три картини от серията „Водни лилии“ (Nympheas) на Клод Моне, нарисувани по време на Първата световна война. „Това е неговият паметник срещу войната“, обяснява Пиер Уат, куратор на изложбата и професор по история на изкуството в университета „Пантеон-Сорбона“.
В същия дух следващата зала изследва пейзажите на войната – от „Вердюн“ на швейцарско-френския художник Феликс Валотон до мрачните украински полета на Никита Кадан, които носят следите от руската инвазия, отбелязва АФП.
„Това е без съмнение един от първите случаи, когато се опитваме да осъществим тази голяма среща – между исторически произведения и по-съвременни творби“, отбелязва Пиер-Антоан Гатие, директор на музея „Мармотан Моне“.
Показаните пейзажи често си приличат, като например Tree Tunnel на Дейвид Хокни, който напомня за градината на Клод Моне в Живерни, отбелязва АФП.
Изложбата, в която преобладават творби от частни колекции, засяга и въпроса за вечността на природата въпреки човешките трагедии, информира АФП.
Дървета, които растат на мястото на нацисткия лагер „Собибор“, синьото Средиземно море в памет на изгнаниците, загинали във водите, трева, която вече не расте – свидетелство за климатичните промени... Изложбата завършва с един въпрос: „Може ли изкуството да върне магията на един свят, чието изчезване е предречено?“, допълва АФП.