Галски крепостен вал е открит в сърцето на Париж, предаде АФП, позовавайки се на френското Министерство на културата.
Напът ли е да бъде разгадана една от мистериите около историята на Париж? Откриването през това лято на отбранителен вал с дължина около 20 метра, който датира от гало-римската епоха, може да се окаже "значителен прогрес" в познанията за произхода на френската столица.
Открита под сградата на "Отел-Дьо" (Hotel-Dieu) на остров Ил-дьо-ла-Сите в непосредствена близост до катедралата "Нотр Дам" и в самото сърце на Париж, тази стена от камък и дърво вероятно е фрагмент от укрепленията на Лутеция - селището на галското племе паризии. То се споменава от Юлий Цезар в записките му за завладяването на града от неговите войски през 52-ра г. пр.н.е., съобщиха от Министерството на културата, цитирни от АФП.
От ведомството отбелязват, че римският император е описал "остров, свързан с мостове и разположен в извивка на Сена". Местоположението на въпросната галска Лутеция обаче така и не е било установено със сигурност, като според някои предположения тя се е намирала в Нантер, в департамента О-дьо-Сен западно от Париж.
Предстои да бъдат проведени допълнителни проучвания, които да потвърдят хипотезата, че Лутеция всъщност се е намирала на остров Ил-дьо-ла-Сите.
"Това откритие може да се окаже значителен прогрес в познанията за произхода на Париж и е възможно най-накрая да даде отговор на един от най-древните въпроси в историята му, свързвайки за първи път по толкова пряк начин съвременния Париж, античното селище Лутеция и галската Лутеция, описана от Цезар", се посочва в изявлението, направено от Министерството на културата. 
"Вероятно това са едни от най-важните останки за разбирането на галската Лутеция, откривани някога. Научната предпазливост все още налага проверка на тяхната функцията и хронология, но съвпадението на уликите днес е особено забележително", казва министърката на културата Катрин Пегар, цитирана в съобщението.
Стената с височина около един метър според наблюденията на журналист от АФП, е открита по време на разкопки, започнали през февруари. По нея освен това личат следи от пожар, което също може да потвърди разказа на Юлий Цезар, че галите сами са подпалили своите съоръжения преди битката при Лутеция срещу римляните.
Според изявлението първоначалните резултати от датирането с въглерод-14 сочат времеви диапазон между 200 и 10 г. пр.н.е.
Наблюденията на изследователите са в съответствие с обитаване през късната Желязна епоха и с епизод на унищожение чрез пожар, но сами по себе си все още не позволяват като точна дата на пожара да бъде посочена 52-ра г. пр.н.е., посочват от министерството.
През следващите седмици ще бъде изработена отливка от стената, в която могат да бъдат интегрирани оригинални облицовъчни камъни от обекта.
"В крайна сметка реконструиран участък от стената, включващ оригинални камъни, ще бъде изложен за публиката в музей в Париж", казват още от Министерството на културата.