Синдикатът „Образование“ към КТ „Подкрепа“ направи национално проучване по темата „Образование 2026: спектърът на реформата“ с едно ясно и категорично послание: гласът на българския учител трябва да бъде в центъра на бъдещите образователни политики, съобщи председателят на синдиката д-р Юлиян Петров.
Той припомня, че Министерството на образованието и науката (МОН) започна поредица от дебати, като от синдиката поставят в тях позицията на учителите и конкретните стратегически предложения, които произтичат от нея.
Промените в образователната система са обречени на неуспех, ако се правят без хората, които всеки ден носят отговорността за българското училище - учителите. Затова ясно заявяваме кои са най-важните проблеми и какви краткосрочни и дългосрочни решения очаква учителската общност. В рамките на анкетата подредихме по значимост приоритетите и най-очакваните от учителите промени. На първо място е поставена необходимостта от реална родителска отговорност, включително финансови и административни санкции при грубо нарушаване на училищните правила от ученика, поясняват от синдиката.
Вторият приоритет, според участниците, е намаляването на съдържанието, фактологията и обема на учебния материал.
Трета по значимост промяна е възможността за изключване на ученик при множество и системни нарушения. 
Следващото послание на учителската общност е за необходимостта от ефективна политика и работещи механизми за защита на учителя от професионално прегаряне.
Пълната забрана за използване на телефони в училище е следващият по важност приоритет, а оценката по дисциплина заема свое ясно място сред очакваните промени.
Следващите приоритети са: спазване на училищните правила чрез реални и работещи инструменти, промяна на политиката за специална подкрепа, ясен регламент и морал в общуването на учителя с институциите и родителите, активизиране на възпитателната роля на учителя.
Резултатите показват, че водещите очаквания за реформа са свързани преди всичко с родителската отговорност, намаляването на учебното съдържание, дисциплината и защитата на учителя, отбелязват от синдиката. И информират кои са останалите ключови искания към образователната система.
87,5 процента от участниците в проучването смятат, че доверието към учителя е много ниско, а едва 4,7 процента го определят като отлично.
Над 90 на сто от участниците смятат, че оценяването на педагогическия специалист единствено въз основа на документи е една от най-големите грешки. Само 7,6 на сто определят този подход като добър.
Общо 95,3 процента от респондентите казват, че учителят изпълнява несвойствени административни, социални, охранителни и здравни дейности, които нямат място в същността на учителската професия.
Въпреки твърденията на няколко екипа на МОН, едва 1,8 на сто от учителите усещат реално намаляване на административната тежест, докато над 95 на сто не виждат никакво съществено намаляване на бумащината, казват от синдиката.
И съобщават, че най-силно изразеното единодушие, цели 98 процента, е за повече правомощия на учителя по отношение на дисциплината и за по-голяма отговорност на родителите.
По отношение на финансирането на образователната система учителската общност също е категорична. 97 процента изразяват неодобрение към намаляването на средствата от БВП за образование от 4,5 към 4 процента от правителството за 2027 година, се казва в съобщението.
В него се отбелязва, че 63,6 процента заявяват, че не са готови да чакат до 2030 г. за поддържането на 125 процента на средната брутна работна заплата, докато 25 процента проявяват толерантност към неизпълнението на поетия към българските учители ангажимент.
Огромна част от учителите казват, че промените в образованието идват неочаквано, без ясна стратегическа цел и без достатъчно планиране. Едва 4,3 на сто са на мнение, че системата изпълнява своята стратегическа мисия.
Изключването на учители и директори от комисиите за конкурси за избор на директори на образователни институции също среща масово неодобрение. Само 2,9 процента приемат настоящото статукво.
В дебата за един учебник по няколко или по всички учебни предмети, общо 63,1 процента не виждат бъдещето на образованието в ограничаването до един задължителен учебник, или подкрепят още по-свободен модел без задължителни учебници.
61,4 процента подкрепят връщането на осми клас за завършване на основното образование, а 24,3 процента са против.
Огромна част от учителите подкрепят възнаграждението на учителя методик от образователната институция, като само 11,1 на сто са против.
51,3 процента от учителите смятат, че учебният предмет „Добродетели и религии“ ще изпълни своята мисия за утвърждаване на толерантност, смирение и човечност в българското училище, докато 35,2 процента се съмняват в това.
75,1 процента смятат, че забраната за квалификации извън образователната институция, заложена в закона за държавния бюджет, ще навреди на квалификационния процес и на задържането на младите учители. Само 19 процента са на мнение, че тя няма да окаже влияние.
Един от най-тревожните сигнали е, че 95,8 на сто смятат, че училището губи историческата си мисия и постепенно се превръща във „фабрика за социални услуги“. Само 3,6 на са убедени, че съвременното училище е съхранило своята мисия, се казва в съобщението.
В него се отбелязва, че анкетата очертава няколко послания - учителят иска реални инструменти и правомощия за поддържане на дисциплината и учителят настоява за по-голяма отговорност на родителите. Учителската общност категорично не приема намаляването на дела на средствата за образование. Учителите отхвърлят претоварването с несвойствени функции и не разпознават в промените достатъчно ясна стратегия, последователност и дългосрочно планиране.
Най-силният общ извод от националното проучване е, че педагогическите специалисти очакват реформа не с повече административни дейности, формални механизми и фиктивни политики, а с повече доверие и реални правомощия за учителя, с работеща дисциплина, родителска отговорност, със защита на учителската професия и с категорично държавно приоритизиране на образованието. Защото успешна образователна реформа не може да бъде направена вместо учителите, тя може да бъде направена само заедно с тях, обобщава д-р Юлиян Петров.