„Помни, че си смъртен“ – значението на латинското memento mori дава заглавието на изложбата на Горан Памуков и събира в едно няколко устойчиви интереса в неговата работа – портрета, тъмната образност, времето и преходността. Откриването ще бъде на 29 септември от 18 часа.

Черепите присъстват в рисунките му още от детството. Дарк артът го привлича естествено и, както самият художник казва, сякаш стои дълбоко в него – дори когато рисува цветя, те придобиват нещо зловещо.

Другият траен интерес на Памуков е портретът, разбиран отвъд обичайното изображение на човешко лице. Негови персонажи могат да бъдат хора и животни, исторически личности, маймуни и далечни човешки предшественици.

В „Memento mori“ разполовеният портрет се превръща в характерен визуален принцип. Човешкият образ е разделен, а границата, преминаваща през него, естествено се свързва с основната тема на изложбата – преходността и смъртността.

Разполовени са и портретите, създадени по образи от банкноти, както и портретите на комунистически лидери. Извадени от познатия им контекст и преминали през експресивния живописен език на Памуков, тези разпознаваеми лица се включват в неговия прочит на memento mori.

Сред тях има едно любопитно изключение – маймуните са единствените, чиито портрети художникът не разделя. След тях се появяват неандерталецът и Homo erectus. Така изложбата отваря перспектива назад във времето и поставя човешкия образ в много по-дълга история.

Животните присъстват и по друг начин. Част от „Memento mori“ са прасетата – с черния хумор на наблюдението на автора, че животът им често се побира „от Великден до Коледа“.

Но идеята за времето може да бъде открита не само в образите. Тя присъства и в начина, по който Памуков работи.

Художникът често рисува върху свои по-стари произведения. Новата картина покрива предишната, но не я заличава напълно. Отделни фрагменти от долния слой са оставени умишлено да прозират и да напомнят, че върху същата повърхност някога е съществувал друг образ.

Точно така е създаден и портретът на Салвадор Дали, избран за плаката на изложбата. Под него се намира по-ранната творба „Птеродактил на залез“, части от която продължават да присъстват в новата картина.

Така едно произведение получава втори живот, без напълно да изгуби първия.

Начина си на полагане на боята Памуков определя като близък до action painting. Живописването е физическо действие – с плътни натрупвания на боя, линии, разливания и пръски. Следата от жеста остава видима, а понякога преминава и върху рамката, която също се включва в живописното поле.

В „Memento mori“ образите се разделят, променят, покриват и възникват отново. Под новата картина може да остане старата, а зад портрета – напомнянето за неговата преходност.

„Помни, че си смъртен“ тук не е финал, а отправна точка към разговор за времето и онова, което остава след него.