Музеят е своеобразно „трето пространство“, в което материалното и нематериалното културно наследство се срещат и могат да бъдат представени по достъпен начин пред съвременната публика. Това каза проф. д-р Светла Димитрова, директор на Регионалния етнографски музей на открито (РЕМО) „Етър“ и председател на Българския национален комитет на Международния съвет на музеите (ИКОМ), в приветствието си към участниците в годишната среща на подмрежата „Занаяти и фолклорно изкуство“ към Мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО. Според нея именно музеите имат ключова роля за опазването и популяризирането на традиционните занаяти и фолклора. 
Домакин на годишната среща, която започна вчера, е Габрово, а проф. д-р Светла Димитрова взе участие в днешния форум „Отворен диалог“ по концепцията „Третото пространство“. 
Участниците във форума се запознаха с опита на РЕМО „Етър“, създаден през 1964 г. и с развитието на специализираните дейности, свързани с традиционните занаяти. Обърнато беше внимание на ролята на музея за съхраняването на традиционните умения и на това как традиционните занаяти се превръщат от музейни експонати в живо наследство. 
Музеят като „трето пространство“ е диалог и пресечна точка между различията, той е неутрална, сигурна и отворена платформа за социален диалог, казаха за БТА от РЕМО „Етър“. За разлика от другите публични институции, музеят притежава уникалната способност да съвместява и помирява наглед противоположни и дори противоречащи си концепции. В музей „Етър“ вековните занаятчийски техники срещат дигиталните технологии, но автентичното наследство не се противопоставя на модерността, а се захранва от нея, за да остане живо за новите поколения. Като пазител на регионалната идентичност музеят действа като международен мост и, в рамките на мрежата  Креативни градове на ЮНЕСКО и международните фестивали, е пространство, в което локалната общност среща чужди култури, разпознава различията и открива общочовешките ценности.
В Регионалния етнографски музей на открито „Етър“ експонатите не са само обекти за наблюдение, а ресурс за учене чрез преживяване, занаятчийска работа и съвременно творчество, а културният институт балансира между високата научна и академична експертиза и достъпното, приобщаващо преживяване за всеки посетител — от научни изследователи до семейства, младежи и уязвими социални групи. Като „трето пространство“, музеят не заличава различията, а ги ангажира в градивен диалог. Той се превръща в „лаборатория за социална сплотеност“, където противоположностите не сблъскват, а се допълват, превръщайки музейната среда в живо място за общност, вдъхновение и трансформация, посочиха от институцията.
Габрово е член на Мрежата на творческите градове на ЮНЕСКО от 2017 г. Домакинството на годишната среща е избрано чрез гласуване сред творческите градове в направление „Занаяти и фолклорно изкуство“, като кандидатури са били издигнати от Монтекристи (Еквадор) и Арегуа, Парагвай.
Срещата се провежда под патронажа на Министерството на културата, с финансовата подкрепа на Министерството на туризма и Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, съвместно с Регионалния етнографски музей на открито „Етър“.
Домакинството на годишната среща е част и от усилията на Габрово за утвърждаване на града като международен културен център. Провеждането на форума допринася за представянето на местната културна екосистема, международните партньорства и опита на града в областта на творческите индустрии. То е свързано и с кандидатурата на Габрово за Европейска столица на културата през 2032 година.