Парламентарната комисия по труда, демографската и социалната политика одобри на първо четене с 10 гласа "за", седем "против" и един "въздържал се" промяната в Кодекса на труда, внесена от Министерския съвет, с която се регламентира нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. 
Законопроектът предвижда минималната работна заплата за страната да се определя въз основа на четири критерия - покупателна способност на минималната работна заплата за страната, като се взема предвид издръжката на живот; общо равнище на работните заплати и тяхното разпределение; темп на растеж на работните заплати и дългосрочни равнища на производителността на труда в страната.  
Предвижда се минималната заплата за следващата година да се определя до 15 август на текущата година. Редът за определянето ѝ ще бъде разписан в наредба на Министерския съвет.    
Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова отбеляза, че се предлага минималната работна заплата да се определя въз основа на четири социално-икономически критерии, а не, както досега, само на един. Тя посочи, че през настоящата година няма как да бъде спазен срокът 15 август, но вече имат съгласие със социалните партньори по текстовете на наредбата и имат готовност да определят новия размер на минималната заплата.  
Синдикатите и работодателите подкрепиха новия механизъм, като отбелязаха, че той дава диапазон на договаряне на минималната работна заплата.      
По време на дебата Илиана Жекова (ГЕРБ-СДС) посочи, че в закона се предлага един формален текст, като не са разписани конкретните показатели и тежестта на всеки един от тях. Проблемът не е, че законът предвижда наредба, а че за наредбата се оставят параметри, които могат да доведат до различен размер на минималната работна заплата, посочи тя. Няма дефиниция на издръжка на живот в законопроекта, който ни предлагате, каза още Жекова.  
Социалният министър Наталия Ефремова отговори, че причината, поради която не се виждат конкретните измерения на съответните критерии, е абстрактността, когато се говори за текст на кодекс. Изнасяме в наредба конкретните измерения и тяхната тежест, обясни тя. По думите ѝ така се дава възможност за по-голяма гъвкавост и участие на социалните партньори при определянето на размера на минималната работна заплата, каквито в момента няма. Ефремова посочи, че на всеки три години ще има преглед на адекватността и ако е необходимо, формулата ще се променя.
Ако след три години тепърва правите преглед, хората вече ще са обеднели, репликира я председателят на социалната комисия Венко Сабрутев ("Продължаваме промяната"). Да спрем да се заблуждаваме, че този механизъм ще послужи за изчисляване на минималната работна заплата за 2027 г., призова колегата му Стою Стоев. Той посочи, че са нужни супер съкратени процедури първо за приемане на промените в кодекса, после и на наредбата.   
Георги Георгиев ("Възраждане") коментира, че минималната работна заплата ще зависи от една наредба, която Министерският съвет ще приема. Връщате старите времена на старите кабинети, посочи той. По думите му досегашното решение за минималната работна заплата единствено не е устройвало олигархията.  
Красимир Папазов ("Прогресивна България") посочи, че минималната работна заплата не е социален бонус, който се дава безвъзмездно. Има структури в икономиката, които трябва да заработят, посочи той. Папазов коментира, че ако държавата задължи собственик на предприятие с 1000 работници да увеличи минималната заплата, той ще трябва да намали персонала. Според Папазов новият механизъм за определяне на минималната заплата е далеч по-справедлив и адекватен. 
Анна Бодакова ("Демократична България") посочи, че с гласуването на тези текстове в закона се подписва празен чек. Всяко правителство ще може да измени наредбата, както си иска, и това създава огромна непредвидимост, посочи тя. Същественото решение се оставя в ръцете на изпълнителната власт, отбеляза Бодакова и добави, че ще гласуват "въздържал се".
Айтен Сабри (ДПС) коментира, че минималната работна заплата не трябва да се определя непрозрачно и произволно. Тя постави въпроса дали оценката за адекватността на механизма трябва да се прави на три години. Понятието "издръжка на живот" трябва да получи определение, да е ясно кои разходи са включени и за какъв период, добави Сабри.