Биографичният сборник за митрополит Филарет „Духовният аристократ“ ще бъде представен в Държавния архив във Варна днес от 18:00 ч. Автори са Борис Цацов, д-р Горан Благоев, проф. Момчил Методиев, а рецензент - проф. д-р Жоржета Назърска. 
Изданието излиза по повод 65-годишнината от кончината на духовника, който е роден във Варна, бил е Ловчански митрополит (1903-1960) и управляващ българската Охридско-Битолска епархия в периода 1941-1944 г. Това е третото му представяне след София в края на месец май и Ловеч в средата на месец юни т.г., каза пред БТА Борис Цацов и подчерта, че то става по покана на Държавния архив във Варна. 
Митрополит Филарет, със светско име Атанас Атанасов, е първият варненец, който достига до такъв висок чин в църквата. След Освобождението на България няма друг преди него, който да е стигнал до архиерейско служение, поясни Цацов. По думите му изданието е първото подобно биографично и житейско проучване за духовника. 
Проследява се пътя му във Варна, където учи в Мъжката гимназия. Баща му е бил общински чиновник, майка му е домакиня. Къщата им е била непосредствено зад църквата „Свети Атанасий“, били са в сърцето на обществения живот, посочи авторът. Припомни, че до 1908 г. Варна има и гръцки митрополит, и много гърчещи се българи, а младежите, които са проявявали интерес към църквата, са били твърде малко. Навярно по тази причина още като ученик Атанас попада под погледа на архимандрит Инокентий Софийски, който му дава и основните насоки в житейския път. Негов покровител става митрополит Симеон Варненски, който му отпуска стипендия да отиде да следва в Богословския факултет в София и следи как се развива живота му. 
На 21 години бъдещият митрополит Филарет започва да следва във втория випуск на Богословския факултет. След завършването се връща във Варна и е назначен за епархийски проповедник и ревизор във Варненската митрополия. В края на 1931 г. в него узрява желанието да поеме по пътя на духовник и митрополит Симеон лично го подстригва за монах и го ръкополага за йеродякон в катедралния храм „Успение Богородично“. През 1933 г. се получава писмо от Неврокопския митрополит Макарий, който също е забелязал добрите проповеднически и административни качества на монах Филарет и го кани за протосингел. В запазената кореспонденция между двамата, митрополит Симеон казва, че няма да пречи, защото разбира, че по този начин младият човек ще просперира в църквата. Ръкополага го за йеромонах и го изпраща в Неврокоп, където той продължава служението си в следващите години и при митрополит Макарий, и при следващия митрополит Борис. 
В края на 1935 г. Филарет е изпратен на специализация по каноническо право в Страсбург, където престоява около година и след връщането си в родината е назначен за протосингел на Софийския митрополит Стефан, който през 1938 г. предлага на Светия Синод да бъде ръкоположен за епископ и да стане викарен епископ на Софийския митрополит. 
В началото на 1939 г. внезапно почива Ловчанският митрополит Антим. Филарет е избран на поста и става най-младият – тогава 35-годишен, митрополит у нас, което продължава до 1960 г. В това време обаче той не прекъсва връзката си с Варна, докато е жив постоянно контактува с митрополит Йосиф Варненски, който наследява митрополит Симеон, и всяко лято идва в града, подчерта Цацов. 
Според него много интересен момент от живота на митрополит Филарет е, че от 1941 до 1944 г. той е управляващ българската епархия в Охрид и Битоля, което е от голямо значение, защото неговото присъствие е много дейно и е оставило важни следи там. Този момент от живота му е описан в книгата в материал на д-р Горан Благоев.  
Третият аспект в сборника е наблюдението над митрополит Филарет от Държавна сигурност, което става непосредствено след 9 септември 1944 г., каза още Цацов, като припомни, че за известен период от време той е държан под домашен арест. Интересът на службите към него е продиктуван най-вече от обстоятелството, че след смъртта на цар Борис, царица Йоанна го избира за духовен възпитател на малолетния цар Симеон Втори. Подробностите около следенето на митрополит Филарет и цялостната агентура около живота му до смъртта му са разгледани от проф. Момчил Методиев.
В книгата са поместени около 400 снимки, допълни Цацов, който е автор на биографичната част.
За представянето на изданието от екипа на Държавния архив във Варна са подредили витрина с документи и фотоси, свързани с духовника. Сред тях е неговият оригинален официален портрет, даден на неговия приятел архимандрит Инокентий, с когото са снимани на Златни пясъци. Има и снимка от литийно шествие в Охрид с мощите на Св. Климент Охридски от 1942 г. Показано е и свидетелството, с което е произведен в йеродяконски чин през 1932 г. от Варненския митрополит Симеон.