Княз Александър Батенберг е неразривно свързан с изграждането на съвременната българска държава след Освобождението. Избран за княз на България от Учредителното народно събрание през 1879 г., той застава начело на страната в един от най-сложните моменти от нейното развитие. Пред младата държава стоят множество предизвикателства - изграждане на държавни институции, създаване на армия, укрепване на международния авторитет и преодоляване на политическите противоречия. В този процес Русе заема особено място както в държавния живот, така и в личната история на княза. 
През последните десетилетия на XIX век Русе е сред най-модерните и най-динамично развиващи се градове в България. Благодарение на стратегическото си разположение на брега на Дунав той е главното пристанище на страната и естествена връзка между България и Централна Европа. Железопътната линия Русе-Варна, открита още през 1866 г., допълнително увеличава значението на града, превръщайки го в основен транспортен и търговски център. Именно поради тази причина всички чуждестранни дипломати, високопоставени гости и държавници, пристигащи в България от Европа, преминават през Русе. За княз Александър Батенберг градът се превръща във важна отправна точка към европейските столици и място, което посещава многократно по време на своето управление. 
Още първите посещения на княза в Русе
са съпроводени с тържествено посрещане. Местното население вижда в младия владетел символ на новото начало за България. Улиците са украсени с национални знамена, организират се официални церемонии, а представители на местната власт, духовенството и гражданството приветстват княза при триумфална арка. Тези посещения не са просто протоколни прояви. Те дават възможност на княз Александър I да се запознае отблизо с проблемите и развитието на един от най-важните градове в Княжеството. 
Особено значение има фактът, че Русе се утвърждава като своеобразен дипломатически вход към България. Оттук князът със своята яхта многократно отпътува към Виена, Будапеща, Белград и други европейски столици, където води преговори и участва в дипломатически срещи. По същия маршрут пристигат и редица чуждестранни представители, което превръща града в сцена на важни международни контакти. През януари 1880 г. оттук заминава за Санкт Петербург за празненствата на цар Александър II по повод 25 г. от коронацията му, през септември същата година князът прави официална визита в Белград на крал Милан, а през октомври в Русе посреща румънския крал Карол I.
През 1880 г. в Русе е основана първата масонска ложа в България - „Балканска звезда“, начело с Иван Ведър. Появата й е показателна за европейските контакти и значение на града, както и за стремежа на българското общество след Освобождението да се приобщи към модерните политически и обществени идеи на Европа.
Князът участва в дейността на ложата
която спира да функционира след политическите раздори в страната. 
В началото на 80-те години на XIX век се взема решение в Русе да бъде изградена официална княжеска резиденция. Изборът не е случаен. Значението на града за държавното управление и честите посещения на владетеля налагат изграждането на представителна сграда, достойна за неговия статут. Проектът е възложен на известния архитект Фридрих Грюнангер, който проектира внушителен дворец в стил необарок. Строителството започва през 1882 г., а сградата впечатлява със своята симетрия, елегантна виенска архитектура и богата украса. Княжески дворец в Русе се устройва в някогашното управление на железниците (днес Куклен театър), а сградата на арх. Грюнангер се превръща в окръжно управление. Впоследствие сградата изпълнява различни обществени функции, а днес е дом на историческия музей. Така сградата остава един от най-ценните архитектурни паметници на града и жив спомен за връзката между Русе и първия български княз. 
Едно от най-драматичните събития в живота на Батенберг също е свързано с Русе
След военния преврат на 9 август 1886 г., организиран от офицери, противопоставящи се на неговата политика, князът е принуден да напусне България. Само няколко дни по-късно, благодарение на организирания контрапреврат бунтът на русофилите е потушен, князът се завръща в страната. Именно Русе е мястото, откъдето започва неговото последно пребиваване като български владетел. Посрещнат е с ентусиазъм от множество граждани, които изразяват своята подкрепа. Въпреки това силният международен натиск, най-вече от страна на Руската империя, прави управлението му практически невъзможно. На 26 август 1886 г. княз Александър I окончателно абдикира, с което приключва първият период от историята на българската монархия. 
Въпреки сравнително краткото си управление, Батенберг оставя значима следа в развитието на България. По негово време са положени основите на държавната администрация, укрепването на българската армия, а най-голямото постижение безспорно е Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. Макар първоначално да е поставен в сложна международна ситуация, князът подкрепя историческия акт и застава начело на българската армия по време на Сръбско-българската война. Победата при Сливница и последвалото международно признаване на Съединението се превръщат в едни от най-важните успехи в новата българска история. 
Русенци също запазват уважението си към своя княз.
През годините неговото име остава част от градската памет
Площадът „Княз Александър Батенберг“ напомня за връзката между владетеля и крайдунавския град. Сградата на планирания дворец, превърната днес в музей, всяка година посреща хиляди посетители, които се докосват до историята на Русе и България. 
Днес, когато говорим за Александър Батенберг, най-често си спомняме за Съединението и Сръбско-българската война. Но неговата история има и едно ясно русенско измерение. Именно тук той многократно е посрещан като държавен глава, тук е една от неговите резиденции, а през Русе преминават едни от най-важните моменти от управлението му. Това превръща града не просто в място, което князът е посещавал, а в една от най-важните сцени от неговото управление. Затова връзката между княз Александър I и Русе далеч не е случайна. Тя е резултат от стратегическото място на града за младата българска държава и от ролята, която Русе играе в политическия, дипломатическия и обществения живот през първите години след Освобождението. Именно тази историческа връзка заслужава да бъде познавана и помнена като част от богатото наследство на дунавския град.

Валентин ПЕЕВ