Флотската кула ще почака още две години, за да отпразнува тържествено 130-ия си юбилей. Твърдението, че тази година емблематичната сграда навършва достолепната възраст, се оказва блъф, каза вчера пред „Утро“ изпълнителният директор на Агенцията за проучване и поддържане на Дунав /АППД/ инж. Георги Георгиев. Според него фактите говорят, че планът за построяване на Метеорологична станция е утвърден през 1884 година от военния министър на България княз Михаил Кантакузин, но тя е построена на три етапа и е завършена през 1886-а.
За изграждането й е осигурено място с обща площ 835 квадратни метра, от които 400 квадрата са от укреплението на Месих табия, а
435 квадрата са закупени от воеводата Панайот Хитов за 600 лева
Строежът започва в средата на 1884 година и е възложен с договор на предприемачите Димитър Верверис и Антон Георгиев. Предвижда се зданието да е на два етажа - на долния да има библиотека и читалище, а над него метеорологическо отделение. Строителните работи обаче се забавят, тъй като се появява льосова почва и до март 1885 година дори първият етаж не е завършен, уточнява инж. Георгиев, като се позовава на проучванията на варненски историк. След това започва трескава подготовка за Сръбско-българската война, която избухва през ноември 1885 година. Когато свършва пък, вече е зима, така че и тази година е пропусната, а с това и вторият етап от строителството на кулата. В крайна сметка зданието може би е завършено през пролетта на 1886 година, предполага Георгиев.
Другият въпрос без отговор е кой е авторът на проекта
Първо се говори, че станцията е проектирана от немския архитект Франц Грюнангер. След това се появява името на австрийския архитект Фридрих Грюнангер, който притежава бюро за проектиране, но и това още не е доказано. В крайна сметка около Флотската кула има много неясноти, но едно е сигурно - тя не е построена през 1884 година и не се навършват 130 години от завършване на строежа, категоричен е инж. Георгиев, който се надява в скоро време да стане ясно кога официално е открита кулата.
Първите редовни метеорологични наблюдения по нашите земи
са правени през далечната 1860 година в Австро-унгарското консулство в Русе по инициатива на консул Мартирут, обяснява директорът на АППД.
Извършват ги секретарите по поръчка на Австрийския метеорологичен институт във Виена за обслужване на корабоплаването по Дунав, като указанията са лично от виенския метеоролог Юлиус фон Хан. Именно той изпраща на консула уреди и апарати за метеорологични изследвания - барометър, термометър и дъждомер.
Наблюденията продължават до отзоваването на консула Мартирут във Виена през април 1872 година. След освобождението на България началникът на създадената на 31 юли 1879 година в Русе Дунавска флотилия и Морска част - капитан-лейтенант Зинови Петрович Рождественски, поема инициативата за строеж на специална сграда за метеорологична станция и набавянето на нови подходящи уреди, апарати и съоръжения.
Проектът включва постройка на каменна кула, която по-късно става известна с името Флотска кула. Тя е разположена на 37,5 метра надморска височина.
„Самата идея за изграждането на Флотската кула е, освен да набира метеорологична информация, нужна на корабоплаването, да може да поддържа и връзка със самите кораби и корабоплаватели, които се движат по река Дунав в двете посоки. За връзка с тях тогава се използва морзовата азбука и чрез флагчета дежурният в метеокулата подава на капитаните на плавателните съдове информация за метеорологичната обстановка в района. Затова при изграждането на кулата е избрана една от най-високите точки на брега на реката“, обяснява Георгиев.
По-късно се образува остров Матей, лиманът, пристанище Русе-Запад,
премества се устието на Русенски Лом и кулата остава встрани от реката
При изграждането на Флотската кула строителите попадат на льосова почва и за да се реши проблемът, е направен сондаж на около 30 метра дълбочина, докато се стигне до скала. На нея е изграден бетонов кладенец, върху който стъпва самата кула и тя става изключително устойчива, въпреки че льосовите почви се движат. Заради земетресенията през годините в района има поражения по други сгради, но не и по кулата, която стои здраво стъпила на така наречения „пачи крак“.
Флотската кула
пази още надписи от моряци, служили в Дунавската флотилия
Сред тях е и поетът Никола Вапцаров - стажант във флотилията през 1930 година. „Най-интересното е, че като обикаляш самите камъни, независимо че ерозията на времето си е казала думата, на десетки места по тях личат надписи. С пирони войниците са изписали имената си, откъде са и по кое време са служили“, разказва Георгиев.
В момента шест души в русенската хидрометеорологична станция денонощно наблюдават и прогнозират времето, като съвременната апаратура за това е в една от стаите на долния етаж на Флотската кула. Тази дейност съвсем скоро ще бъде усъвършенствана. Изграждат се девет автоматични хидрометеорологични станции в българския участък на Дунав - край Силистра, Тутракан, Русе, Свищов, Никопол, Оряхово, Лом, Видин и край Ново село. Цялата информация от тях автоматично ще постъпва във Флотската кула, откъдето ще се предава и на бъдещия Речно-информационен център, който ще бъде открит до няколко месеца на брега на реката. Станциите ще предават и онлайн информация за температурата на въздуха, на водата и нивото на реката. Но Флотската кула ще си остане емблема не само на Русе, но и на корабоплаването ни, казва инж. Георгиев.