- Госпожо Сопър, каква организация е „Фронтлайн“ и как попаднахте в Русе?
- „Фронтлайн“ е регистрирана във Великобритания благотворителна неправителствена организация, която работи с деца и млади хора с увреждания в Русе.
През последните 11 години екипи от „Фронтлайн“, основно терапевти, идваха в България повече от 30 пъти. От 2008 г., когато заедно с УНИЦЕФ участвахме в затварянето на дома в Могилино, сме се съсредоточили върху работа в Русе. Работим в тясно сътрудничество с широка мрежа от български организации. В момента си партнираме изключително успешно със специалистите по ерготерапия в Русенския университет и църквата „Дружба 123“.
Всъщност основното ни внимание към Русе беше насочено след филма на Кейт Блюит по ВВС за децата в Могилино.
- Основно за вас се знае, че изпращате дарения за хора с увреждания за всякакви възрасти.
- Да, през годините сме изпратили в България стотици дарени артикули - екипировка и оборудване,  включително детски инвалидни столове, проходилки, стабилизатори, специални столове за хора с увреждания. Можем да правим това благодарение на „Деламод Логистик“, които ни помагат, като изпращат нещата безплатно от Есекс, Южна Англия, до София около 4 пъти годишно. Въпреки тази неоценима за нас помощ, ние все пак трябва да платим транспортните разходи от София до Русе - нещо, което за нас е трудно да финансираме. Търсим партньор, който да ни помогне да пренесем всичко това до Русе, за да посрещнем по-добре нуждите на децата, семействата и обгрижващия персонал, които подкрепяме в Русе.
- Българската държава осигурява специални средства на инвалидите.
- Всъщност никой тук не се задълбочава в това, че на всеки отделен случай /дете или възрастен/, му е нужен специален помощен инвентар. Просто защото хората са различни като ръст, тегло, стойка, заболяване и всичко останало. Нашите са специализирани за деца, а партньорска организация в Букурещ, която ремонтира инвалидни колички и помощни средства, напасва всяка за съответния човек. Това става, като се вземат мерки, правят се отливки и се работи. Някак не е редно на 3-годишно дете държавата да предостави количка като за възрастен. Същото е и със столовете за баня, в които децата направо падат. При такива неподходящи пособия здравословното им състояние дори може да се влоши.
- Вие откъде ги вземате?
- От цяла Англия събираме - Есекс, Йоркшир и навсякъде, където можем. Някои са втора употреба, абсолютно годни за употреба, тъй като децата са пораснали и тези колички не им трябват повече. Има и нови, разбира се.
- Къде складирате всичко това?
- Проблемът ни е, че не разполагаме с достатъчно място в къщата на ул.“Баба Тонка“. Търсим складово помещение или каквото и да е, за да съхраним оборудването. Ако можете да ни помогнете тук в Русе това да стане, ще сме благодарни не само ние, а и десетки български семейства.
- Освен материалната помощ, вие правите и обучения. Какви са те?
- Методът на социалното включване и прилагането му в България е изключително важен. Не подхождаме по медицинския, а по съвсем друга формула, която наистина е успешна.
- Каква е разликата?
- При медицинския увреждането се разглежда като нещо неизменно свързано със засегнатото лице и затова се възприема като проблем на „самото лице“. Следователно отговорът на проблема може да се намери, като се „излекува“ човекът, за да се върне в „нормалното му състояние“, така че отново да намери мястото си в съществуващото общество.
При този модел експертите по увреждането са неизменно медицински лица, подпомагани от специалисти като терапевти, здравни работници, социални работници, съветници по трудова заетост, съветници по специализирано оборудване и т.н. Фокусът на този модел е да се промени човекът /чрез хирургична намеса или поведенчески програми/, да се премоделира, за да намери мястото си в едно непроменящо се и бездушно общество.
Съществува и благотворителен модел, при който увреждането се възприема като напълно трагично, негативно, нещастно съществуване, при което единственото решение е да се набират средства и да се осигуряват ресурси с цел по някакъв начин да се намали страданието или тъгата в живота на човека с увреждането. Този тип поведение е довел до създаването на огромни благотворителни организации за правене на пари, в които лицата с увреждане заемат само периферна позиция.
- А вашият е социален.
- Да, той е далеч по-положителен подход към увреждането и се прилага широко във Великобритания, в ЕС и Америка. Този модел е създаден от хора с увреждания на базата на собствените им преживявания. Той първоначално е получил следната дефиниция: „Увреждането се причинява от социалната организация, която обръща малко или никакво внимание на хората с увреждания и по този начин ги изключва от участие в потока от социални занимания“.
При този модел увреждането се разглежда като нещо, което е наложено на хората с увреждания, независимо дали имат физическо, или сензорно увреждане, интелектуални затруднения или ментални нужди, от обществото, което създава бариери пред равенството. Затова хората с уврежданията са увредени по начина, по който обществото поставя бариери пред пълноценното им участие в обществото. Това означава, че например клиент в инвалидна количка не е с увреда заради самата количка, а поради липсата на физически достъп /стълби и липса на рампа/, дискриминацията /в системата за помощи/ и от негативното поведение на хората /изказването „той не може да прави нищо“/.
Особено важно е да се запомни, че хората с увреждания трябва да имат еднакъв достъп до медицински, здравни, социални и образователни услуги както всеки друг.
- В този смисъл какво трябва да се направи?
- Ние всички сме членове на обществото и ако ние можем да създаваме бариери, то ние също можем и да ги премахваме.