Българското общество не е сплотено, а е едно от най-разединените в света. Това показват данните от изследване на германската Фондация "Бертелсман", включващо 34 страни.

Германия се намира някъде по средата на списъка със страни със силно сплотено общество. В немския език не съществува модерното словосъчетание "духовни връзки". Но само по себе си това явление съществува. Но до каква степен се проявява? Фондация "Бертелсман" реши да установи това и проведе сравнителен анализ на сплотеността на обществото в 34 държави по света.

Лидери са скандинавците, аутсайдери - балканците

За изследването си учените са избрали три аспекта на темата. Първо, социалните връзки между съгражданите, например степента на взаимно доверие. Второ, чувството за принадлежност към обществото. То подразбира идентификация със своята страна. Трето, стремежът към общото благо. Тук са изучени такива явления като взаимна помощ и солидарност в обществото.

Резултатите показват, че немците са по средата, заемат 14 място. Непосредствено преди тях в класацията са Австрия и Ирландия, а след тях - Великобритания, Франция, Испания, Белгия и Естония.

Безспорните лидери, когато говорим за сплотеност и единение на обществото, са скандинавските страни - Дания, Норвегия, Финландия, Швеция. Високи показатели са регистрирани в страните с англосаксонски корени и дълга история на имиграцията - в Нова Зеландия, Австралия, Канада и САЩ. След тях се нареждат в класацията малките и богати западноевропейски държави - Швейцария, Люксембург и Холандия.

Най-разединените общества учените са открили в Прибалтика - Литва и Латвия, а също така в Югоизточна Европа - България, Гърция и Румъния.

Бързо сплотяване на обществото е невъзможно

Авторите на изследването не са провели собствени анкети, а са се опирали на многобройните социологически и статистически данни, събрани от 1989 до 2012. "Искахме да видим как нивото на сплотеност се е променяло за достатъчно дълъг период от време", заяви пред "Дойче Веле" Щефан Фопел, отговарящ за изследването във Фондация "Бертелсман".

Този подход им е позволил да направят принципно важния извод, че сплотеността на обществото е доста устойчива величина: те не са регистрирали някакви сериозни движения в съставения рейтинг за изминалите почти две десетилетия и половина. С други думи, стабилните духовни връзки или съществуват, или не. Никой не е успявал да ги укрепи в исторически кратки срокове.

Дания и останалите скандинавски страни са били лидери и остават такива. Това най-вероятно е свързано с господстващия в Северна Европа модел на държавата на всеобщото благополучие. Но как да обясним тогава достатъчно стабилните духовни връзки в САЩ - страна с огромни различия между бедни и богати? "Социалното неравенство само по себе си не беше предмет на нашето изследване. За сплотяването на хората е важно нещо друго - тяхното отношение към съществуващото неравенство. Например, едни общества са се приспособили към него далеч по-добре, отколкото някои други", пояснява Фопел.

Многообразието като признак за силата на обществото

Що се отнася до Германия, нейното място в класацията с изследваните 34 държави през последните години се е подобрило. Ярко изразена особеност на германците е тяхната готовност и стремеж да следват приетите норми на социално поведение. Така че стереотипът за тях като особено законопослушни хора, които не пресичат улицата на червен цвят, даже когато наблизо няма автомобил, не е възникнал на празно място.

А това, което е развито при немците в по-малка степен, отколкото при останалите народи, е идентификацията със собствената си страна. Причината за това са престъпленията и зверствата от времето на нацистите, които карат жителите на Германия подчертано критично да се отнасят към своята държава и особено към нейното минало.

За слабо място на днешната Федерална република авторите на изследването смятат недостатъчната готовност на немците да смятат човешкото многообразие за естествено явление, да не говорим да го възприемат като основа за по-нататъшно единение. А нали "съвременните общества се опират не на тази солидарност, която изпитват приличащите един на друг хора, а на солидарността, основаваща се на многообразието и взаимозависимостта между хората", подчертава Щефан Фопел. По тази причина, според него, "съвременните общества се нуждаят от такъв вид сплотеност, при който плурализмът при избора на начин на живот и индивидуалната идентичност се възприемат не просто като даденост, а като признак на сила".

В качеството на фактори, съдействащи за единството на съгражданите, авторите на изследването посочват високия жизнен стандарт, балансираното разпределение на доходите и технологичния прогрес в рамките на прехода от индустриално общество към общество на знанията. В същото време те подчертават, че силната религиозност по-скоро пречи на духовните връзки, отколкото да им съдейства. Във всеки случай това се наблюдава в изследваните страни.