На 6 септември отбелязваме момент, в който България показва, че има собствена политическа воля и че е готова да носи цената на решенията си. Съединението има точно тази тежест - то не е подарено на България, не е предварително договорено между великите сили, не идва като резултат от благоприятно за нас международно решение. Напротив - България действа в среда, в която почти всяка голяма държава има собствени амбиции за държавите, а младото княжество все още разполага с ограничени възможности да влияе върху тези амбиции. Това каза народният представител Елисавета Белобрадова от "Демократична България" в декларация от парламентарната трибуна по повод предстоящия  Ден на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Александър Батенберг казва: "Моето мнение е, че не мога да не приема Съединението", а в манифести заявява: "Аз съм признал Съединението за станало". Батенберг разбира, че приемането на Съединението носи сериозен международен риск, но въпреки това застава зад него и от този момент извършеното в Пловдив става позиция на българската държава, посочи Белобрадова.
През 1885 г. България няма лукса да получи съгласието на всички, от които зависи, но това не означава, че държавата пренебрегва международната среда. Тъкмо обратното - след 6 септември всяка следваща стъпка трябва да бъде съобразявана с нея, каза тя и добави, че отношението на Русия е особено важно, а Санкт Петербург не приема Съединението. Успехът на Съединението укрепва княз Александър I и показва, че България може да вземе решение от първостепенно значение, без то да бъде ръководено от Русия, добави Белобрадова.
Само два месеца след Съединението Сърбия обявява война на България. Моментът изглежда удобен - българските сили са насочени предимно на юг, армията е останала без руския си висш команден състав, а държавата е под сериозен дипломатически натиск. Очакванията за лесна победа обаче се оказват погрешни. При Сливница младата българска армия защитава не просто София и не просто една военна позиция, там се решава дали политическият акт от 6 септември ще бъде удържан, заяви народният представител.
След войната европейската дипломация вече се занимава с друга България. Съединението не е просто факт, обявен в Пловдив, то е защитено с оръжие и връщането към положението преди 6 септември е невъзможно. 
През следващите години се стига до дипломатическа формула, с която Съединението е фактически признато. Това е целият политически успех на 1885 г. - да извършиш промяната, да я защитиш и след това да я превърнеш в положението, което останалите са принудени да приемат.
България успява, защото разбира международната среда и се научава да работи с нея и това също трябва да бъде отбелязано на 6 септември. Днес България е член на ЕС, еврозоната, НАТО и ние не стоим извън масата, на която се вземат решенията, имаме съюзници, имаме право на глас, имаме възможност да изграждаме коалиции около позиции, които смятаме за важни. Това е несравнимо по-силна международна позиция от онази, в която се намира България през 1885 г., допълни Белобрадова.
Съединението оцелява и защото България има армия, способна да го защити. Това не прави българите войнолюбци, а прави държавата способна да отстоява решение, когато дипломатическият натиск премине във военен, коментира тя.