Ако бъда избран за управител на националната здравноосигурителна каса (НЗОК), задачите ми ще бъдат насочени към оптимизиране на разходите в болничната помощ, намаляване на доплащането от страна на пациентите, извеждане на амбулаторни процедури с малка сложност от болничната в специализираната извънболнична помощ, диференцирано заплащане на клиничните пътеки в зависимост от тежестта на заболяването.
Това каза Станимир Михайлов, кандидат за управител на НЗОК, предложен от парламентарната група на "Продължаваме промяната", по време на изслушването в парламентарната комисия по здравеопазването. Михайлов изрази и подкрепа за законопроект за промени, предвиждащ всички болници да извършват обществени поръчки за лекарства.
Одит на информационната система за контролите, сформиране на работна група, която да започне да подготвя договорния процес със съсловните организации, въвеждане на електронни договори с лечебни заведения, които прилагат неразрешени за употреба лекарства, са първите стъпки, които би предприел Михайлов, ако бъде избран за управител на НЗОК.
Михайлов посочи областите, по които през 2023 г., когато беше управител на Касата, е започнал да работи – довършване на преговорите и подписване на Национален рамков договор със съсловните организации, справедливо разпределение на средствата за първична и специализирана извънболнична медицинска помощ, подобряване на контролните механизми, създаване на звено за анализ на риска, подобряване на лекарствената политика и регулация, подобряване на достъпа до медицинска помощ, намаляване на административната тежест. Въпреки трудностите, пред които бях изправен тогава, успях да изпълня повечето поети ангажименти, заедно с работещите в НЗОК, каза още Михайлов.  
Голямото предизвикателство е бюджетът за 2027 г., посочи той. Данните за годишния размер на бюджета на НЗОК през последните 10 г. показват, че средствата нарастват, но доплащането от страна на пациентите е огромно. По думите му основната причина за това е неефективното изразходване на средствата. Ако те бъдат разходвани ефективно, ще може да се финансират нови клинични пътеки, средства за адекватни заплати на персонал, средства за профилактика и др. Проблем е еднаквото заплащане на случаи с различна тежест, не е достатъчно финансирането на извънболничната помощ и др. Решението на тези проблеми налага нов подход и координирани действия от много институции. НЗОК е специфична финансова институция и основната ѝ задача е не само заплащане на медицинска дейност, а управление на финансови потоци. 
Допълнителни средства биха могли да се осигурят, ако се въведе допълнително здравно осигуряване за сметка на здравноосигурените лица, за което обаче трябва да има широк консенсус, предложи още Михайлов  
НЗОК извършва предварителен, внезапен и последващ контрол, като най-важният е предварителният, защото с него се залагат автоматични контроли, които правят проверки преди извършване на заплащането от страна на Касата, обясни Михайлов. По думите му близо 2,4 млн. лв. са спестени през миналата година чрез предварителния контрол. Важно е да се изградят дигитализирани системи за контрол в реално време, както и да се увеличат начините за нотификация към пациентите за извършените им медицински дейности, освен чрез мобилното приложение „еЗдраве“, каза още той.
Преди изслушването на Михайлов членовете на комисията по здравеопазването изслушаха другия кандидат за управител на НЗОК -  д-р Владимир Даскалов.