Изследователи от години се опитват да разгадаят тайната на микроскопите на Антони ван Льовенхук, основоположника на микробиологията. Най-новото проучване на изследователи от Музея „Бурхаве“ и Института „Реактор“ към Техническия университет в Делфт вече дава окончателен отговор: някои лещи в неговите микроскопи са шлифовани, а други – изляти, както съобщават от Университета.
По-ранно проучване от 2018 година вече показа, че част от микроскопите на Ван Льовенхук са с шлифовани лещи. Но когато по-късно чрез неутронна томография изследват микроскопа, съхраняван в Университетския музей в Утрехт, учените изненадващо откриват, че в него има леща, изработена по вече съществуваща по негово време техника: чрез втърдяваща се стъклена капка.
Антони ван Льовенхук (24 октомври 1632 – 26 август 1723) е първият човек, който е видял бактерии, кръвни клетки и сперматозоиди през изработения от него микроскоп. Определят го като един от най-важните пионери в областта на естествените науки, въпреки че не е имал образование в тази област. С ръчно изработените си микроскопи, често не много по-големи от десертна лъжичка, Льовенхук открива света в микромащаб. С изследванията си той поставя основите на микробиологията, както обясняват от Университетския музей в Утрехт, където се съхранява един от неговите 11 запазени до днес микроскопи.
Ван Льовенхук изкарва прехраната си в родния Делфт като геодезист и „виномерач“ (контрольор на съдържанието на винените бъчви), занимава се и с търговия с платове. За контрол на качеството на търгуваните тъкани търговците използвали обикновена лупа. По онова време обаче лупите не са били от най-добро качество и е напълно възможно Ван Льовенхук, разочарован от това, да е започнал да изработва по-добри уреди за увеличение.
Микроскопът на Ван Льовенхук
Около 1670 година Ван Льовенхук изработва първия си микроскоп, който е с много проста конструкция и съвсем различен от това, което се използва днес. Лупата представлявала сферична леща, разположена между две заковани една върху друга метални пластинки, обикновено от месинг. Направил е и сребърни, а също и няколко златни екземпляра. Чрез малка дупка в двете пластинки е можело да се гледа през лещата. Това, което може да се наблюдава, се поставя върху щифт, който с помощта на въртящ се механизъм може да се позиционира точно пред лещата и да се фокусира. Това е микроскоп с една-единствена леща, за разлика от микроскопите с повече лещи, които днес се използват широко. Микроскопът на Ван Льовенхук не е бил лесен за употреба. За да може да се наблюдава нещо, е трябвало лещата да бъде държана много близо до окото.
Ван Льовенхук изследва всичко, което му попада под ръка: кръв, вода от канавки, чревна тъкан, растения, изпражнения, сперма и други. Изследва още въшки, бълхи и други насекоми, фасетовото око на водните кончета и едноклетъчни организми като дрожди и амеби. Лещите, които е успявал да изработи, имат много по-голяма увеличителна способност, отколкото всичко, направено до тогава: от повече от 70 до над 250 пъти. Така той става първият, който наблюдава и описва кръвните клетки и сперматозоидите. Открива и бактериите. Записал е наблюденията си в над триста писма, които изпратил до Британското кралско научно дружество в Лондон и които са били публикувани в списанието му Philosophical Transactions в превод на английски. Така се поставя началото на микроскопията.
От аукционния каталог на неговото наследство от 1747 година, както и от други източници, става ясно, че той е изработил над петстотин микроскопа: по около десет на месец в продължение на петдесет години: от 1670 година до смъртта си. От това огромно количество са се запазили само единадесет.
Експонат в музей
Съхраняваният в Университетския музей в Утрехт микроскоп на Антони ван Льовенхук, който изследователите от Делфт са проучвали, е един от малкото оцелели. Това е един от най-ценните експонати на музея. Открит е около 1850 година от професор Хартинг в „Кабинета по физика“, колекцията от инструменти на Лабораторията по физика на Университета. Не е известно как се е озовал там. Това е месингов екземпляр с размери 2,5 сантиметра на 4,6 сантиметра. Ван Льовенхук не е подписвал или номерирал своите микроскопи и е трудно да се определи кога са създадени. Възможно е това да е по-късен модел, който той е изработил около 1700 година.
От всички микроскопи, които са се запазили до днес, екземплярът в колекцията на Университетския музей в Утрехт дава най-голямото увеличение: 266 пъти. Едва в началото на XIX век е било възможно да се постигне сходно увеличение със същото качество на изображението.