Ако изпълняваш десетте Божи заповеди външно, формално -  да се въздържаш от грубите грехове и престъпления, това те прави порядъчен гражданин на обществото, но не и християнин, те са нравствен минимум. Това каза в днешната си проповед свещеноиконом Михаил Ковачев след неделната служба в катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Ловеч.
Свещеникът разказа евангелска история за един богат, образован юноша, търсещ вечния живот. 
Този млад мъж се обърнал към Господа и го попитал какво трябва да направи, за да наследи вечния живот, обръщайки се към него с „учителю, благи“. „Господ му отговаря с думите: „Защо ме наричаш благ, след като благ е само един Бог. Правилно ме наричаш, че съм благ, но тъй като имаш неправилна представа за мен, мислиш, че съм само човек, то узнай пред кого стоиш, тоест че аз съм синът Божий“. Този момък е бил искрен, но все още не е имал правилна вяра и напълно ясна представа за Божия син и спасител. Господ много деликатно, благородно се опитва да го поправи“, разказа свещеникът.
По думите му младият мъж се е старал да изпълнява Божиите заповеди, но в същото време имал и чувствителна съвест и тя му е подсказвала, че нещо не му достига, изпитвал вътрешен смут и неудовлетвореност. 
Светите отци виждали в този юноша много добри разположения в душата – смирение, истински стремеж към вечния живот, уважение към спасителя, себекритичност, чувствителна съвест. Според отците душата на този млад човек е била плодородна почва. Тя е имала потенциала да приеме в себе си семето на благодатта и да принесе плод. „Господ, който е сърцеведец, веднага е разбрал какво му липсва на този човек. Видял, че е изпълнявал Божиите заповеди външно, т. е. повече формално. Въздържал се е да не върши груби грехове - не е убивал, не е прелюбодействал, не е лъгал. Това е, което много хора си мислят, че ги прави християни, но то не ги прави християни“, заяви отец Ковачев.
По думите му изпълнението на божите заповеди, макар и външно, е поставило младежа пред дверите на благодатта, но все още не бил влязъл в истинския духовен живот и Христовата благодат. Господ вижда, че сърцето му е оковано от страстта на сребролюбието. Силно е бил привързан към земните и материалните блага, към своя имот и парите си. Господ като изкусен лекар веднага нанася спасителна рана върху тази болест на младия мъж. Казва му, че ако иска да бъде съвършен, да продаде имота си и да Го последва. 
„Трагичен е този случай, защото в този момент всичко се изпарява от душата на младежа. Къде е желанието за вечен живот? Къде е привързаността към благия учител? Къде е тази чувствителна съвест, която го е подтикнала да търси спасителя и да го запита тези неща? Къде е въобще надеждата за вечните блага? Всичко се изпарило в един миг. Той се обърнал и си отишъл натъжен, защото бил твърде богат“, добави отец Ковачев. 
Той припомни думите на свети Филарет, според който една леност, слабост може да унищожи много добродетели. Една привързаност към земното може да разруши много добри разположения на човешката душа. Това помрачава ума, сковава волята и прави човека безчувствен към повелите на Светия Дух, каза още духовникът. 
В края на своята проповед призова миряните да не забравят думите на Господ: „Синко, дай ми сърцето си“.
„Сърцето - това е целият човек. Господ иска от нас сърцето ни, тоест всичко да правим от сърце, или най-малкото да се принуждаваме да го правим от сърце, и много да внимаваме с привързаността към земните неща. Ако човек чувства, че е прекомерно привързан към тях, Господ е посочил и лекарството за тази болест - да даваш. Нека човек редовно да си отделя нещо, което да дава. И всеки път, правейки милостиня, да се бори в себе си с тази прекомерна привързаност, за да не се окаже, че тази страст го лишава от благите, добрите, духовните стремления на неговото сърце и душа“, призова отец Михаил Ковачев.