Д-р Димитър Балездров е съдов хирург, част от екипа на УМБАЛ „Медика Русе“ от март 2026 година. Има богат опит в съвременните лечебни методи, включително в ендоваскуларните интервенции. Експертизата му обхваща диагностика и лечение на цялата съдова патология.
През 2015 година придобива специалност в Медицински университет - София. През последните 10-години практикува във Франция, където повишава квалификацията си в областта на каротидното стентиране. Специализира също в Германия и САЩ. Редовно участва в международни медицински конгреси. Член е на Дружеството на съдовите хирурзи на Франция, Европейското дружество по съдова хирургия и Колежа на съдовите хирурзи на Франция.

- Д-р Балездров, преди да дойдете в УМБАЛ „Медика Русе“ над 10 години практикувате във Франция. Най-важното, на което ви научи работата там?
- Най-вече на отношение към пациента. Там това е в основата на медицината - от първия контакт през лечението до проследяването след него. Емпатията не е просто съчувствие, а начин на работа. Не е достатъчно да направиш технически успешна операция - важно е човекът след това да се чувства добре. Всеки път, когато оперираме, трябва да действаме, сякаш оперираме наш близък -  спазваме всички необходими правила, влагаме всички наши умения и усилия и се стараем да постигнем добър резултат. Това за мен е много важно и това го разбрах, когато не бях вече в България. У нас все още този подход не е масова практика. Причините са много - обучение, система, но може би най-вече е въпрос на манталитет.
Пациентът не е просто диагноза, той е личност
Радвам се, че в „Медика Русе“ срещнах съмишленици - колеги, за които доброто отношение към пациента е естествена част от професионализма и ежедневната медицинска практика.
- В практиката си лекувате широк кръг заболявания на кръвоносните съдове, но в какво са най-големите ви интереси? 
- Най-големият ми професионален интерес е артериалната хирургия. Работя с целия спектър от заболявания на артериите - от хроничната артериална недостатъчност на долните крайници, при която вследствие на стеснени или запушени артерии се нарушава кръвоснабдяването на краката, до лечението на аневризми - патологични разширения на артериите, които могат да засегнат аортата или съдовете на крайниците. Една от основните ми цели е чрез съвременни методи за възстановяване на кръвотока да предотвратим ампутацията на засегнатия крайник.
Венозните заболявания също са част от практиката ми. Макар да не са основният ми фокус, подхождам към всеки пациент с еднаква отговорност и се стремя да постигам максимално добри резултати.
Особено близка до сърцето ми е каротидната хирургия - лечението на
заболяванията на сънните артерии, които кръвоснабдяват мозъка
и са от ключово значение за профилактиката на инсулта. Имам богат опит както в отворените операции на сънните артерии, така и в ендоваскуларното им лечение чрез поставяне на стент, който разширява стеснения участък и възстановява нормалния кръвоток.
- Кога се прилага отворена операция и кога лечението на каротидните артерии е ендоваскуларно?
- Лечението на стеснените сънни (каротидни) артерии има преди всичко превантивна цел - да намали риска от инсулт. То се препоръчва при пациенти със значимо стеснение на съда, когато според утвърдените медицински критерии рискът от инсулт е повишен. 
Лечението може да бъде чрез отворена операция или чрез поставяне на стент, но към момента отворената хирургия остава „златен стандарт“, тъй като осигурява по-добри дългосрочни резултати и по-нисък риск от усложнения, най-вече исхемичен инсулт, при подходящите пациенти.
Стентирането е ценна алтернатива за хора, при които оперативното лечение не е подходящо
например пациенти с висок оперативен риск или предходни интервенции в областта на шията.
- Кои са най-честите съдови заболявания и как се проявяват те?
- Съдовите заболявания най-често се дължат на атеросклероза - натрупване на мастни плаки по стените на артериите, които ги стесняват и затрудняват кръвотока, или на емболия - внезапно запушване на артерия, най-често от кръвен съсирек, който се е образувал на друго място в организма и е пренесен с кръвния поток. Тези патологии могат да се проявят на различни места в тялото - крайници, черва, мозък, сърце. За съжаление, симптомите често се подценяват. 
При заболяване на артериите на долните крайници най-ранният симптом обикновено е болка в мускулите на подбедрицата при ходене, която отшумява след почивка. Пациентите често я бъркат с неврологичен проблем, но обикновено причината е атеросклеротично стеснение (стеноза) на артериите, което води до нарушено кръвоснабдяване на крайника, в някои случаи до ампутация. 
Аневризмата е разширение на артерията и макар да не е много често заболяване, крие сериозна опасност от усложнения - стената отслабва и може да се стигне до руптура (разкъсване) или образуване на тромби.
Разкъсването на коремната аорта е животозастрашаващо и изисква незабавна хирургична намеса
Аневризмите обикновено протичат безсимптомно и затова профилактичните прегледи при съдов хирург и образната диагностика при рискови пациенти, са важни.
- На какво се дължат аневризмите? 
- Причините за образуването на аневризми не са напълно изяснени. Смята се, че значение има комплекс от фактори - увреждане на съдовата стена, атеросклероза, високо кръвно налягане, тютюнопушене и наследствена предразположеност. При някои пациенти генетичните фактори имат особено важна роля.
- Каква е съвременната диагностика на съдовите заболявания?
- Алгоритъмът е еднакъв за артериите и вените. Започва се с преглед. След това най-често се прави доплерова ехография - това е основното неинвазивно изследване. При нужда се преминава към скенер или ангиография. Това ни дава точна картина къде е проблемът и как да се лекува - дали с медикаменти, ендоваскуларно или с отворена операция. Най-често
първото и основно изследване за доказване на венозни заболявания е доплеровата ехография
само при по-сложни случаи се прибягва до други образни методи. 
- Колко често прилагате съвременното ендоваскуларно лечение?
- Днес то е основата на съдовата хирургия - около 70% от процедурите са ендоваскуларни. Неслучайно ние, съдовите хирурзи на „Медика“, разполагаме с чисто нова ангиозала, рядко предимство. Оборудвана е с последно поколение ангиограф, техника, с която малко болници могат да се похвалят - предоставя отличен образ, а облъчването е много ниско както за екипа, така и за пациента.  
Ендоваскуларните интервенции са минимално инвазивни. Чрез малки съдови достъпи под рентгенов контрол чрез катетър достигаме запушените или стеснени артерии, извършваме разширяване с балон (дилатация) и при необходимост поставяме стентове. При аневризми използваме покрити стентове (стент-графтове), които изолират засегнатия участък на съда и създават нов канал за кръвния поток. Преди тази щадяща техника при аневризма на абдоминална аорта се правеха големи операции с отваряне на корема и дълъг престой в реанимация.
Сега пациентът често е на крак до 2-3 дни след интервенцията
Като говорим за малки съдови достъпи, бих искал да обърна внимание, че в „Медика“ съм ангажиран със създаването и поддържането и на артерио-венозни фистули - златният стандарт за хемодиализен достъп. При запушване те често могат да бъдат успешно възстановени чрез ендоваскуларни или хирургични методи, което удължава живота им. 
- А какво е мястото на лазерната аблация в лечението на венозните заболявания?
- Лазерната аблация е най-доброто съвременно лечение на разширените вени, което с голям успех прилагаме и в „Медика“. Тя е минимално инвазивен метод, чрез който увредената вена се затваря отвътре, без големи разрези. Пациентът се раздвижва още същия ден и бързо се връща към нормален живот.
Разширените вени не са само естетичен проблем. Тяхното увреждане води до застой на кръвта и хронична венозна недостатъчност, при която се нарушава храненето на тъканите. С времето се появяват кожни промени, потъмняване, втвърдяване и дори трудно зарастващи рани. Заболяването засяга над 30% от хората и е сериозен здравен и социален проблем, защото в напредналите си форми тя влошава качеството на живот и изисква продължително лечение и ежедневни грижи. 
- Какво бихте посъветвали хората, за да запазят здравето на своите кръвоносни съдове?
- Здравето на съдовете е в основата на здравето на целия организъм, защото те доставят кислород и хранителни вещества до всяка клетка. За здрави кръвоносни съдове съветът ми е:
движете се - поне пет дни в седмицата, независимо дали това е ходене, плуване, колоездене или друга физическа активност
хранете се балансирано и поддържайте нормално тегло; не пушете, контролирайте кръвното налягане, кръвната захар и холестерола и при първите симптоми потърсете съдов хирург. 
Прави ми впечатление, че много от българските пациенти пушат въпреки здравословните си проблеми. Не зная колко хора си дават сметка, че цигарите и техните разновидности причиняват тежки съдови увреждания. Затова е изключително важно да се работи за повишаване на здравната култура и информираността на населението. Не е възможна превенция, ако няма познание. 
Съдовите заболявания често се развиват бавно и безболезнено, но когато бъдат открити навреме, в повечето случаи могат успешно да бъдат лекувани.  Навременната профилактика и доверието в лекаря, спазването на неговите препоръки, могат да предотвратят тежки усложнения и да спасят човешки живот. 

Мартин ГЕОРГИЕВ