Първите два работни дни се плащат от работодателя на 70%, след това обезщетението се поема от НОИ, но се изчислява върху доходите за година и половина назад

Излизането в болничен обикновено се отразява и на дохода за месеца, но няма една проста формула, по която всеки работещ може да изчисли колко точно ще получи. Широко разпространеното правило, че обезщетението е „80% от заплатата“, е само част от картината. При общо заболяване има значение кой плаща отделните дни, какъв е бил осигурителният доход през предходните 18 календарни месеца и дори дали през този период човек е бил в неплатен отпуск или е получавал други обезщетения.

Първите два работни дни са за сметка на работодателя

От началото на 2024 г. работодателят заплаща първите два работни дни от временната неработоспособност. Размерът е 70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, през който е настъпило заболяването, но не по-малко от 70% от среднодневното уговорено възнаграждение. Преди 2024 г. за сметка на работодателя бяха първите три работни дни.

Тези два дни не се начисляват отново при всяко продължение на един и същ непрекъснат период на временна неработоспособност. Ако след първите два работни дни болничният продължава без прекъсване, независимо дали с продължение на предишния лист или с нов първичен болничен, работодателят не плаща нови два дни на 70%.

След това плаща НОИ, но не върху последната заплата

При общо заболяване дневното обезщетение се изчислява в размер на 80% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход. Съществената подробност е, че НОИ не разглежда само последния месец.

Базата обхваща 18-те календарни месеца, предхождащи месеца, в който е настъпила временната неработоспособност. Освен това законът поставя още едно ограничение: дневното обезщетение за общо заболяване не може да бъде по-високо от среднодневното нетно възнаграждение за същия период.

Точно затова механичното пресмятане „получавам определена месечна заплата, следователно в болничен ще взема точно 80% от нея“ може да даде грешен резултат.

Увеличение на заплатата не се отразява веднага изцяло

Начинът на изчисление е особено важен за хора, които наскоро са получили по-висока заплата.

Ако например възнаграждението е увеличено преди няколко месеца, при определянето на обезщетението продължават да участват и по-ниските осигурителни доходи от останалата част на 18-месечния период. Затова базата за болничния може да остане осезаемо по-ниска от текущото възнаграждение. Това е пряко следствие от използването на 18-месечния период при изчислението.

Възможна е и обратната ситуация. Ако доходът на човек наскоро е намалял, по-високите доходи от предходните месеци продължават да участват при определянето на средната база.

Какво става при периоди без осигуряване

НОИ има правила и за случаите, когато през част от тези 18 месеца човек не е бил осигурен за общо заболяване и майчинство.

За определени периоди, включително когато лицето не е било осигурено за този риск или е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов и осигурителен стаж, при изчислението се използва среднодневната минимална работна заплата за съответния период.

Ако през някои от тези месеци човек е получавал обезщетение за временна неработоспособност, бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, се взема предвид доходът, от който е било определено съответното обезщетение.

Така историята на осигуряването за последната година и половина може да има значително по-голямо значение от размера на последната получена заплата.

Колко тогава реално „губим“?

Универсален отговор от типа „при болничен губим точно 20%“ няма.

За първите два работни дни законовият размер е 70% от съответната среднодневна база, докато за следващите дни при общо заболяване обезщетението се изчислява на 80% от 18-месечната база и едновременно с това е ограничено до среднодневното нетно възнаграждение.

Ако за чисто илюстративен пример среднодневната база за първите два дни е 100 евро, работодателят би изчислил възнаграждение от 70 евро за ден. Ако среднодневният осигурителен доход, определен за 18-месечния период, също е 100 евро, базовото изчисление на НОИ при общо заболяване е 80 евро дневно. След това обаче се прилага законовото ограничение обезщетението да не надвишава среднодневното нетно възнаграждение.

Затова подобен пример показва начина на изчисление, но не означава автоматично, че нетният доход на работещия намалява с точно 20 или 30 процента.

При работа на смени сметката е по график

Особеност има и при работещите на смени и при сумирано изчисляване на работното време — често срещан режим в производствените предприятия.

При стандартно подневно отчитане обезщетението се изплаща за работните дни, попадащи в периода на временната неработоспособност. При сумирано работно време и работа на смени по часов график се заплащат работните часове по предварително изготвения график на служителя.

Следователно броят на календарните дни, записани в болничния лист, не може просто да бъде умножен по една дневна ставка, без да се отчита работният график.

Не всеки има право на обезщетение веднага

За получаване на парично обезщетение за общо заболяване човек трябва към деня на настъпването на неработоспособността да е осигурен за риска „общо заболяване и майчинство“ и да има най-малко шест месеца осигурителен стаж за този риск.

Тези шест месеца не е необходимо да са последователни, нито да са натрупани при един работодател. Не е задължително и да са непосредствено преди заболяването. Изискването за шестмесечен стаж не се прилага за лицата под 18-годишна възраст, както и при придобиване на право на обезщетение за трудова злополука или професионална болест.

Важно е и друго: ако човек няма необходимия шестмесечен осигурителен стаж, по правило няма право и на възнаграждението от работодателя за първите два работни дни.

При трудова злополука процентът е по-висок

Различен е режимът при временна неработоспособност вследствие на трудова злополука или професионална болест.

Тогава дневното парично обезщетение се изчислява в размер на 90%, а не 80%, от среднодневното брутно трудово възнаграждение или осигурителен доход за същия 18-месечен период.

Това е важно разграничение, защото причината за неработоспособността променя размера на обезщетението.

По-дългият болничен не означава по-нисък процент

Няма правило, според което процентът на обезщетението постепенно намалява, ако болничният продължи по-дълго.

При общо заболяване формулата остава 80% от определената по закон база, при спазване на ограничението до среднодневното нетно възнаграждение. Общата получена сума зависи от броя на работните дни или часове, за които има право на обезщетение.

Следователно разликата в дохода при пет, десет или двадесет дни болничен не идва от постепенно намаляване на процента, а основно от броя на дните и от базата, върху която се изчислява обезщетението.

Кога идват парите от НОИ

Работодателят трябва да предостави необходимите данни за изплащане на обезщетението в съответното териториално поделение на НОИ до 10-о число на месеца, следващ месеца, в който служителят е представил документите пред работодателя.

Според НОИ обезщетенията за временна неработоспособност се изплащат до 10 работни дни след постъпването на коректните данни от лекарите и осигурителите. При обезщетения, отнасящи се за периоди, по-дълги от един месец, за следващите месеци плащанията се извършват до пет работни дни след изтичането на съответния месец.

Това означава, че преводът от НОИ невинаги съвпада по време с изплащането на месечната заплата.

Най-важното е не само колко получаваме сега, а върху какво сме били осигурявани

Размерът на болничния всъщност показва колко важно е възнаграждението, върху което човек е бил осигуряван през предходните 18 месеца.

При стабилен осигурителен доход размерът на обезщетението е по-предвидим. При скорошно увеличение на заплатата, периоди без осигуряване или промени в доходите разликата спрямо очакванията може да бъде по-голяма.

Затова най-точният отговор на въпроса „колко пари ще загубя, ако изляза в болничен“ не се съдържа само в текущата заплата. Той е в осигурителната история на човека през последната година и половина и в конкретните дни или часове, които попадат в периода на временната неработоспособност.