Председателят на Българската академия на науките (БАН) чл.-кор. Евелина Славчева и председателят на Азербайджанската национална академия на науките акад. Иса Хабибейли проведоха работна среща в София, на която бе обсъдено разширяване на научното сътрудничество на двете институции, съобщиха от БАН.
На срещата присъстваха също заместник-председателят на БАН проф. д-р Емануел Мутафов и научният секретар на направление „Биоразнообразие, биоресурси и екология“ проф. Ина Анева.
Основна тема на разговорите бе задълбочаването на двустранните отношения и реализацията на съвместни научни проекти в приоритетни за двете страни области, се казва в съобщението. Фокус на партньорството ще бъде засилването на съвместната работа в сферата на архитектурата, археологията, етнологията, фолклора, изкуствознанието и други хуманитарни направления, посочват от БАН. По време на срещата е договорено подновяването на действащото рамково споразумение, като предстои подписването на нов документ за сътрудничество между двете академични институции.
Двете страни се обединиха около позицията, че традиционно приятелските връзки между България и Азербайджан са отлична основа за по-активен обмен на опит, млади кадри и научни постижения, се посочва още в съобщението.
Преди дни в БАН гостува и проф. Кристоф Маркшис, председател на Берлинско-Бранденбургска академия на науките и хуманитаристиката. С председателя на БАН чл.-кор. Евелина Славчева обсъдиха възможности за финансиране на съвместни научни инициативи. Сред дискутираните теми беше и организиране на съвместна научна конференция с участието на Германската изследователска фондация.
В началото на юли председателят на Словашката академия на науките д-р Мартин Венхарт бе на посещение в БАН. Участието на учени от БАН в големи европейски проекти и успешното сътрудничество с бизнеса обсъдиха председателят на БАН чл.-кор. Евелина Славчева и д-р Венхарт. Разширяване на сътрудничеството между двете академии в областта на славистиката предложи тогава зам.-председателят на БАН проф. Емануел Мутафов. Сред обсъдените теми бяха също обучението на докторанти, финансирането на научни изследвания и участието в научни форуми.
/КБ