След като преди дни край Ряхово маловодният Дунав разкри кости от мамут, реката отново поднесе изненада на археолозите. Този път находката не е от ледниковата епоха, но също разказва любопитна история за миналото на русенския край.

Долна дясна челюст на кон, живял преди около 3000 години, беше дарена днес на Регионалния исторически музей в Русе. Находката е открита в река Дунав в района на сградата на Морска администрация от служителя Камен Иванов.

Първоначално откривателят и неговите колеги не били сигурни какво точно са намерили. След справка с изкуствен интелект получили предположение, че костта може да принадлежи на бизон или зубър. Именно заради големия обществен интерес, предизвикан от откритите наскоро край Ряхово мамутски останки, те решили да не разчитат само на дигиталните предположения и веднага се обърнали към специалистите от Историческия музей в Русе.

Експертизата показала, че находката представлява долна дясна челюст на кон, определена като субфосил - останка, при която процесът на вкаменяване все още не е завършил. Според специалистите животното е живяло преди приблизително три хилядолетия - в началото на Желязната епоха.

Това е периодът, в който земите по Долния Дунав са обитавани от гетите - едно от тракийските племена. Любопитното е, че мястото на откриването не е случайно. Над днешната Морска администрация се издига хълмът на античната крепост Сексагинта Приста, където преди изграждането на римското укрепление е съществувало тракийско светилище. Археологическите проучвания през годините са разкрили множество свидетелства за извършвани там жертвоприношения.

Според една от вероятните хипотези конската челюст е достигнала до речното корито вследствие на естествените свлачищни процеси и непрекъснатите промени в структурата на крайбрежния хълм. Така останката е била пренесена от водите на Дунав и е запазена до наши дни.

Новото откритие идва само дни след като край Ряхово бяха намерени кости от мамут - находка, която привлече вниманието на палеонтолози и археолози от цялата страна. Макар двете открития да са разделени от десетки хиляди години, те показват колко богати на свидетелства за различни епохи са дунавските брегове. От праисторическите гиганти до конете на траките, реката продължава да пази следи от живота по тези земи и периодично да ги разкрива пред учените.
Предстои субфосилната находка да бъде подробно изследвана и документирана във фондовете на Регионалния исторически музей в Русе, където ще допълни колекцията от ценни свидетелства за най-древната история на региона.