Когато през юли тази година водомерната станция в Русе отчете минус 69 сантиметра, стойността беше едва на три сантиметра от абсолютния исторически минимум, измерен през септември 2003 г. - минус 73 см. Но реката не спря дотам. Две седмици по-късно, на 3 август, нивото вече беше паднало до минус 92 см - спад от още три сантиметра за едно денонощие. 
„При тези стойности, дори отрицателните, не казваме, че Дунав е пресъхнал“, успокоява директорът на Изпълнителната агенция за проучване и поддържане на реката (ИАППД) инж. Ивелин Занев. Но успокоението е относително. Зад цифрите се крие реалност, в която корабите плават с едва 40–50% от товара си, а някои участъци от фарватера приличат повече на пустиня, отколкото на плавателен път. 

Рекордите: кога реката „изчезва“

Историята на маловодието по Дунав в България започва да се пише системно от 1941 г. - оттогава са непрекъснатите измервания. В тази близо 85-годишна хронология най-черната дата остава септември 2003 г., когато при Русе е отчетен абсолютният минимум от минус 73 см, а при Свищов - минус 55 см. Тогава корабоплаването е блокирано за седмици. 
През август 2022 г. реката отново плашеше - минус 72 см при Русе, рекорд за 81-годишната история на наблюденията. Сега, през 2026 г., сме на прага да счупим и тази граница. „Може да се очаква тази година отрицателен рекорд от началото на измерванията“, предупреждава Занев. 
Интересното - и притеснителното - е, че тези екстремни стойности идват още в края на юли и началото на август. Климатичната статистика показва, че исторически най-ниските води по Дунав се наблюдават в периода края на август - септември. Тоест ако засушаването продължи по прогнозите, реката още не е достигнала дъното си. 

Тенденцията: от аномалия към норма

През последните две десетилетия маловодието престана да бъде изненада. През юли 2025 г. край Лом се появиха нови острови - не от наноси, а от пресъхнали участъци. През 2023 г. Агенцията за проучване и поддържане на реката издаваше критични предупреждения. А през 2026 г. ситуацията ескалира в общоевропейски проблем: в Будапеща Дунав падна до 23 см - под предишния абсолютен рекорд от 33 см от 2018 г.; в Румъния оттокът спадна до 1630 куб. м/сек. - около една трета от типичната юлска стойност; а в Сърбия десетки товарни кораби заседнаха по бреговете край Нови Сад. 
„Продължителното засушаване и горещото време в Европа водят до трайно маловодие по цялото протежение на реката“, констатира ИАППД. Само преди седмици оттокът към българския участък е бил около 4500 куб. м/сек. - в неделята преди пресконференцията на Занев той беше спаднал до 1680 куб. м/сек. 

Какво се „чупи“, когато Дунав спада

Корабоплаване и икономика
Критичните участъци в българския участък са около островите Белене, Вардим, Батин и Попина. Там дълбочината позволява газене до 1,90 метра - недостатъчно за стандартните речни търговски съдове. Затова корабите или изчакват на по-дълбоки участъци, или претоварват част от товара си (зърно, въглища, руда, горива), за да намалят газенето. Речният надзор в Русе е въвел ограничения за конвоите: два съда в дължина, два в широчина през най-рисковите зони. 
На въпрос дали корабоплаването може да бъде преустановено, Занев отговаря без драматизъм, но и без илюзии: подобно развитие е възможно по икономически причини - когато превозите станат нерентабилни, корабособствениците просто ще спрат да плават.
Туризъм и човешки съдби
В края на юли край Видин круизният кораб „Viking Ullur“ заседна на плитчина. 186 туристи бяха евакуирани от полицията, след като останаха без храна и вода, защото корабът не можа да достигне пристанището за зареждане. 
Екосистеми и водоснабдяване
Ниските води вече не са проблем само на корабите. Занев посочва, че те оказват влияние върху водовземането за крайдунавските селища, върху влажните зони в резерват „Сребърна“ и природен парк „Персина“. В Румъния и Унгария централи като „Черна вода“ и „Пакш“ бяха принудени да намалят мощност или да спрат реактори заради недостиг на охладителна вода. 

Перспективата: какво предстои

Прогнозите на ИАППД не са обнадеждаващи: „През следващите дни водното ниво ще остане около сегашните стойности с незначителни колебания, като съществено повишение не се очаква“. А Ивелин Занев добавя още по-мрачната перспектива: „Очаква се необичайно сухият период да продължи до септември“. 

Агенцията прави каквото може: поддържащо драгиране в критичните участъци, пренареждане на фарватера с нови 21 навигационни буя между Русе и Свищов, оборудвани с дистанционно наблюдение, и т.нар. гъвкава инфраструктура - баржи, които насочват течението към по-дълбоки корита. Но това са лепенки върху рана, която няма как да зарасне с драгажи.

„Това трябва да е резултат от климатичните промени“, казва пред Асошиейтед прес фотографът от Будапеща Габор Кертес, докато снима изложените скали и пясъчни прагове около моста „Маргарет“. Въпросът вече не е дали това е климатична промяна, а как бързо ще се адаптират икономиките и обществата, които зависят от реката. 

И днес Дунав продължава тече, но водата в речното корито става все по-малко. И ако 2003 г. беше сигнална лампа, а 2022 г. - будилник, то 2026 г. започва да прилича на аларма, която никой не може да изключи.