Административният съд отмени заповед на общинската администрация за прекратяване на договора с наемателка на общинско жилище. Въпреки че от материалите по делото стана ясно, че семейството съвсем не може да се определи като крайно нуждаещо се, административния акт се оказа невалиден заради процедурен порок в самото му издаване.
Жената, живееща в общинско жилище в Русе от 2020 г., се грижи за пълнолетната си дъщеря, която е със 100 процента инвалидност и нужда от постоянна чужда помощ. 
През февруари т.г. общинската администрация започва процедура за прекратяване на наемните й права, след като проверки установяват, че съпругът й притежава недвижим имот в село в община Ценово, че на негово име и на името на жената са регистрирани общо седем автомобила (от които само един деклариран), както и неплатени данъци и сметки за вода.
На 6 март непосочен заместник-кмет на Русе издава заповед за прекратяване на наемното правоотношение, с която на жената се дава едномесечен срок да напусне жилището доброволно. Тя обжалва заповедта, като посочва тежкото си социално и семейно положение - полагането на постоянни грижи за болната й дъщеря и липсата на алтернативно жилище.
Съдът не се произнася по същество на социалните аргументи, а откриваь друг проблем - липса на компетентност у длъжностното лице, подписало заповедта. Според закона правомощието да се прекратява наемно правоотношение за общинско жилище принадлежи изрично на кмета на съответната община. В случая обаче документът е подписан от негов заместник, който в деня на издаването действително е замествал кмета, но само по отношение на конкретно изброени правомощия в заповедта му за заместване. Правомощието по прекратяване на наемни правоотношения не фигурира сред тях.
Съдът приема, че общата клауза, позволяваща на заместника да подписва документи „където е необходимо“ в интерес на общината, не може да се тълкува разширително като предоставяне на всички правомощия на кмета. На това основание заповедта на заместник-кмета е обявена за нищожна, опорочена от най-тежкия възможен процедурен дефект, който съдът е длъжен да констатира служебно. Практическият резултат е, че наемното правоотношение между общината и жената никога не е било валидно прекратено и договорът й за наем продължава да действа.
Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.