Знаете ли каква дата е днес? Дата като дата! Не обаче за русенката Силвия Монева, както и за българската лека атлетика, които ще отбележат особена годишнина. На този ден преди 40 години бе поставен национален рекорд в скока на дължина. Тези кръгли 7 метра, с които Силвия прелетя на стадион „Българска армия“ /тогава „Народна армия“/, се оказаха толкова жилави, че оцеляха 4 десетилетия. Не е за вярване, истинско чудо и повод за много въпрсителни! Най-близо през годините до това постижение беше Магдалена Христова, която записа в кариерата си 6,91 метра.  
Монева излиза на пистата първо като спринтьорка. После се ориентира към дългия скок, а и има късмета да работи с легендарен треньор като Чавдар Чендов - Чендини, който междувременно е и наставник на олимпийския шампион Христо Марков. Когато стават национални състезатели, Силвия и Христо тренират до припадък на базата на ЦСКА в Панчарево. 
Безапелационна национална шампионка, балканско злато, куп медали от реномирани турнири, първа на турнира „Квеле“, най-добра в двустранната среща Германия - България, в Топ 6 на финалния турнир „Купа Европа“. И бронзова медалистка на Универсиадата в японския град Кобе като част от... щафетата 4 по 100 метра. Другите момичета в квартата са Анелия Нунева, Пепа Павлова, Гинка Загорчева. Преди това печели в Кобе среброто в коронната си дисциплина. 
Голямото разочарование за Силвия е през 1988 година, когато се готви усилено за Олимпиадата в Сеул, но сериозна травма я спира от пътуване до Южна Корея. След края на кариерата си досега се занимава с частен бизнес в Русе. 
Какво става с българската лека атлетика? Отговор можем да намерим от завършилото преди малко повече от седмица държавно първенство за мъже и жени. Тогава победителката Габриела Петрова направи резултат от 6,50 метра. Резултатите в почти всички дисциплини бяха повече от посредствени.
Много пъти сме разговаряли с Монева защо Царицата на спортовете в българската й премяна не е толкова привлекателна.
„Времената се смениха. Децата надничат предимно зад компютрите и телефоните. Няма я онази страст към спорта, няма ги и отлично подготвените и мотивирани треньори, тъй като и без това заплатите им са унизителни. Държавата помага формално“, категорична е Силвия.
Ако я познаваме добре, тя едва ли ще отбележи днешния 3 август с триумфални фанфари. В едната част от сърцето й ще зрее тиха гордост, в другата ще пълзи тъга, че българската лека атлетика днес не е това, което беше. 
Честит юбилей, Силве!