Държавна опера - Русе предлага на вниманието на читателите на вестник „Утро“ рубриката „Гласове, които остават“. Идеята е да разказваме не само за миналото на нашия оперен театър, а и за приемствеността между поколенията артисти. Читателите ще могат да проследят как дългогодишният творчески процес създава специфичната, неповторима атмосфера в града за изява на диригенти, режисьори, оперни и балетни артисти, оркестър, хор и художествени ателиета.  
Статиите са за емблематични личности, оставили ярък, незабравим спомен в почитателите на оперното изкуство. Д-р Веселина Антонова, архивистът на Русенската опера, разказва историята за тяхната творческа смелост, за техните художествени постижения и за красивия пример как всички те сътворяват незабравимите спектакли в музикалната летопис на Държавна опера-Русе.

Емил Желев е роден е 20 юли 1974 г. в София. Сопраното Роза Митова е първата учителка по пеене, която пробужда интереса му към оперното изкуство. Учи в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и завършва Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ в класа по оперно пеене на проф. Благовеста Карнобатлова. Емил Желев е един от първите ученици на Никола Гюзелев, с когото работи върху бъдещите си басови партии. Около знаменития български бас се създава творчески кръжец, в който кумирът на младите певци предава своя опит на бъдещите си колеги. При подготовката на големите басови оперни роли за младия певец тези срещи са ключови за изграждане на психологията на образите, а също така и във вокално-технически и артистично-интерпретационен план. 
Емил Желев има близко приятелство и с композитора Тодор Попов. Изпълнява негови произведения, а за  „Южният вятър“ композиторът казва, че Желев е
единственият, който може да изпее тази песен
 През 2000 г. Емил Желев се установява в Италия, където работи през следващото десетилетие. Специализира при Евгения Дундекова и Клаудио Дездери.
Лауреат е на международните оперни конкурси „Умберто Джордано“ (2000) и в Руффано (2001, Лече).
През 2002 г. дебютира в ролята на Дон Базилио в операта „Севилският бръснар“ в Лече. Следват ангажименти в различни градове на Италия с Реквиемите на Верди и Моцарт, със „Стабат Матер“ от Хайдн и Росини с диригент Бруно Апреа и др. 
Oт 2004 г. е ежегоден гост на едно от най-престижните събития за опера и класическа музика - фестивала в Мартина Франка (Пулия, Италия), на който по традиция се представят рядко изпълнявани оперни произведения, забравени класически творби в смели музикални интерпретации. Тук Емил Желев изпълнява ролите на Фрате Лоренцо и Дука Д`Аркос в „Салватор Роза“ на А. К. Гомес с диригент  Маурицио Бенини, на Симоне в операта „Полиуто“ на Гуно с диригент Манлио Бенци (2005), Фрате Лоренцо в „Ромео и Жулиета“ (2006). Изпълненията му в упоменатите по-горе три опери са записани на DVD за звукозаписна компания „DYNAMIC“ в Италия и се разпространяват в Европа, Азия и Америка. 
Следват отново ролите на Дон Базилио, този път в Театро „Верди“ (Салерно), където става любимец на колеги и публика; и роли като Банко в „Макбет“ на Дж. Верди, Командора в „Дон Жуан“ от Моцарт на фестивала в Таормина, Италия, с режисьор Симоне Алаймо (2007). 
През 2007 г. е ангажиран в голямо турне на солистите на Театър Колон (Аржентина) в страните от Централна и  Южна Америка. Емил Желев
завладява публиката отвъд океана
превъплъщавайки се певчески и актьорски в класическата комична роля на Дон Базилио с режисьор Жури Константино и диригент Бруно Д‘Астоли. 
Участва и в различни постановки на оперните театри в България. На сцената на Софийската опера дебютира като Нилаканта в „Лакме“ на Лео Делиб, Симоне („Джанни Скики“), в продукциите на „Дон Карлос“, „Роберт Дявола“, „Момичето от Златния Запад“. Гостува в Пловдивската опера в „Аида“ и „Норма“ под диригентската палка на маестро Георги Димитров.
Емил Желев и Теодора Чукурска участват с вокален концерт във фестивала „Аполония“ (2008) с клавирния акомпанимент на Богдана Попова.
На русенска сцена Емил Желев дебютира през 2008 г.
в ролята на Великия инквизитор в „Дон Карлос“. Първата солистична роля на назначения през 2012 г. солист в Русенската опера Емил Желев е на граф Монтероне или на наемния убиец Спарафучиле в постановката на „Риголето“ (2013) с режисьор Павел Герджиков.
През 2014 г. участва в мащабната копродукция на Държавна опера-Русе и Македонската опера и балет на операта „Хофманови разкази“ от Жак Офенбах с диригент Диан Чобанов, режисьор Урсула Хорнер (Австрия), сценография Мария Ветероска (Македония), костюми Мария Папучевска (Македония); в ролята на Доктор Бартоло в „Сватбата на Фигаро“, Моцарт (2014) под режисурата на швейцареца Джан Джаноти; в ролята на философа Колин в „Бохеми“ партнира на сцената с международни и български солисти, сред които Беса Лугичи (Мими), Карлос Кремадес (Рудолф), Мария Цветкова (Мюзета), Петър Данаилов (Марсел) и Владимир Попов (Шонар).
На следващата година оперният театър в Русе реализира смел и нестандартен проект под режисурата на Джан Джаноти и диригентството на Найден Тодоров. Вместо традицията класическата опера „Селска чест“ на Маскани да се играе заедно с „Палячи“, постановъчния екип я комбинира с грандиозната кантатно-ораториална творба „Стабат Матер“ от Джоакино Росини, която изисква пълен солов състав (сопран, мецосопран, тенор и бас) с участието на Теодора Чукурска, Венера Котларова, Александър Баранов и Емил Желев (2015).
Запомнящи се са ролите на Емил Желев във Вердиевия шедьовър „Набуко“ от Верди, където изпълнява ролята на Върховния жрец на Ваал (2019), режисьор, сценограф и автор на костюмите е известният италиански майстор Марио де Карло, диригент е Димитър Косев; на дядо Либен в колоритния спектакъл „Българи от старо време“ от Асен Карастоянов (2019), с режисьор Аделаида Якимова-Фурнаджиева, диригент - Владимир Бошнаков, сценограф Иван Токаджиев; на Амантио ди Николао в „Джанни Скики“, Дж.Пучини (2020), диригент Димитър Косев, сценография и костюми Михай Панаитеску. 
В този спектакъл участва цялото семейство -
Теодора Чукурска, синът Петър и дъщерята Жана, която днес се развива като блестяща млада флейтистка.
С мощния си бас Емил Желев изпълни ролята на коварния изкусител Мефистофел в едноименната опера на Ариго Бойто (2021). В този спектакъл певецът е и преводач, помощник режисьор и асистент на режисьор-постановчика Жан Франсоа д`Онт (Белгия). 
Превъплъщава се в ролята на Свещеникът в „Хамлет“ с композитор Джоузеф Самър (2021), световна премиера на съвременна опера, реализирана на русенска сцена, в която участват гост-солисти от САЩ и солисти, хор и оркестър на Русенска опера, постановчик Пламен Бейков, диригент - британецът Лео Хусейн. В мюзикъла „Кой е Големанов?“ по музика на Георги Костов и текст на Иво Сиромахов, диригент - Владимир Бошнаков играе ролята на Чавдара (2022).
Последната премиера
на обичания и от българската публика певец е в сценичната версия на операта „Ернани“ от Джузепе Верди (2022, „Мартенски музикални дни“), където Емил Желев изпълнява ключовата и изключително сложна роля на дон Руи Гомес де Силва с диригент-постановчик световно известният тенор и диригент Хосе Кура.
В репертоара си той поддържа централни роли от италиански, френски и руски композитори. Реализирал е множество записи за Българското национално радио, както и за Българската национална телевизия. Гастролира в множество задгранични солистични концерти във Франция, Германия, Австрия и Италия. Участва в юбилейни концерти, посветени на Никола Гюзелев, Николай Гяуров, Калуди Калудов.
Емил Желев е и преводач от италиански и английски.
С Теодора Чукурска се срещат на сцената на Софийската опера в „Лакме“ и от 2012 г. двамата са солисти на Държавна опера-Русе. Младото семейство пристига в Русе по покана на тогавашния директор Найден Тодоров, тук отглежда децата си - Петър (2006) и Жана (2010).
През 2014 г. записва магистърска програма в Нов български университет „Управление на културните институции“.
Емил Желев внезапно почина на 22 август 2022 г.
Големият бас посмъртно бе удостоен за цялостен приноса с „Кристална лира“ - специална награда на Съюза на българските музикални и танцови дейци.