Едно пътуване като хиляди други с градския транспорт завършва по неочакван и много неприятен начин - в съда. На 29 април 2024 година, около 13.30 часа, пенсионерката Р.И.С. се качва на електробус по бул. „Цар Освободител“ в Русе. Регистрира картата си, сяда на една от трите сгъваеми седалки в предната дясна част на превозното средство с раница на гърба, която не сваля. Хваща се за поставената за целта дръжка, а когато автобусът потегля, се пуска.
Електробусът се насочва към кръстовището с бул. „Съединение“ и на разрешаващ зелен сигнал шофьорът завива надясно. В този момент неустановена пешеходка тръгва да пресича платното и за да не я удари, водачът рязко натиска спирачките.  

Пешеходката не е засегната, но рязкото спиране събаря пенсионерката на пода. Тя пада върху лявата си ръка и за кратко изпада в безсъзнание. Откарана е в УМБАЛ „Канев“, където се установява счупване в долната трета на лявата лъчева кост и кръвонасядания в горната част на лявата мишница. Поставят й гипсова шина за 42 дни, а заради болки в тила я преглежда и невролог. На 8 и 15 май 2024 г. отново посещава болницата, а на 16 май - съдебен лекар за освидетелстване.
По случая е образувано досъдебно производство за причинена средна телесна повреда, но прокуратурата го прекратява - приема, че водачът А.М.Я. е действал в състояние на крайна необходимост и престъпление няма.
Тъй като застрахователят й отказва обезщетение като на пътник в превозното средство, жената завежда гражданско дело срещу „Общински транспорт Русе“ ЕАД, като работодател на водача. Искът е за 6000 евро - частично от общо претендирани 10 000 евро - плюс лихва от датата на инцидента.
Превозвачът отрича всякаква вина на водача. Според защитата му той не е имал избор освен да спре рязко, за да не удари пешеходката - а такова спиране, твърдят те, изобщо не е противоправно. Наред с това се излага друг аргумент: самата пътничка била допринесла за случилото се. Посочва се, че тя е подминала множество по-удобни надлъжни седалки и е избрала тясна напречна сгъваема седалка, без да заеме цялата площ заради раницата на гърба си, освен това че в решаващия момент не се е държала за нищо. Изтъква се и че никой друг пътник не е пострадал при същото спиране, както и че жената по-късно е отказала предложено й оперативно лечение и не е провела предписаната физиотерапия.
Тук се намесва и застрахователят ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД като помагач на транспортното дружество, който също оспорва иска изцяло.
Решаващи се оказват записите от три камери в самия автобус - едната следи пътя, другата наблюдава водача, а третата - пътниците. От тях съдът установява, че пешеходката е стояла ясно видима на ръба на платното още преди електробусът да навлезе в кръстовището, изчаквайки зелен светофар за пресичане. При самото навлизане в завоя тя за кратко е закрита от дърво, велосипедист и стълб на тролейбусната мрежа - но погледът на водача в този момент е бил насочен напред и наляво, към престрояващи се автомобили. Превозното средство навлиза в кръстовището без предварително намаляване на скоростта и спира едва рязко, на втората пешеходна пътека, при засечена от камерата скорост 13 км/ч.
Записите показват и че при спирането всички пътници и самият шофьор се люшват напред, но само ищцата пада. Другите или са седели стабилно, или са успели да се задържат. Така съдът приема, че водачът е нарушил правила от Закона за движението по пътищата - не е предвидил навреме възможността пешеходец да пресича и не е съобразил скоростта си с факта, че превозва пътници. Прекратяването на досъдебното производство от прокуратурата, подчертава съдът, не обвързва гражданския съд при преценката на вината.
Съдът определя, че справедливото обезщетение за болките и страданията на ищцата, съобразено с възрастта й, възстановителния период и възстановената впоследствие хватателна функция на ръката, възлиза на 5000 евро. Но не спира дотук. Съдът приема за основателно и възражението за съпричиняване: докато превозното средство е навлизало в завоя, ищцата е държала ръцете си отпуснати, не се е държала за нищо и е седяла само на част от седалката заради раницата си. Съдът определя съотношението между вината на водача и невнимателното поведение на самата пътничка на 70% към 30% - и намалява обезщетението с тази пропорция.
Крайният резултат: „Общински транспорт Русе“ ЕАД е осъдено да заплати на Р.И.С. 3500 евро обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 29.04.2024 г., както и 752,50 евро съдебни разноски. Искът за разликата до пълните 6000 евро е отхвърлен. Жената от своя страна е осъдена да заплати на дружеството 500 евро разноски - съответно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжния съд.