Връзката на Пенчо Славейков с Италия далеч надхвърля представата за неговото доброволно изгнание и последните му дни. Италия се превръща в пространство на творчески планове, духовно вдъхновение и надежди за бъдещето. Това каза доц. Бойка Илиева по време на дискусия за творчеството на Пенчо Славейков и българския модернизъм в Националния пресклуб на БТА в Благоевград. Тя е по повод 160-годишнината от рождението на Славейков и е организирана от БТА под мотото „Пенчо Славейков днес“.
По думите ѝ още Константин Мутафов е възприемал Славейков като „образец за творец, високообразован и морален човек“ и като еталон за автор в българската литература. Самият Мутафов е бил отличен от италианския крал Виктор Емануил Трети с орден за заслуги за укрепването на българо-италианските културни отношения.
Доц. Илиева припомни, че през март 1911 г. Пенчо Славейков е командирован в Цариград, Атина, Неапол, Соренто и Рим, за да се запознае с развитието на библиотечното дело в различни страни. По време на това първо пътуване той и Мара Белчева прекарват близо месец в Италия и посещават различни градове. Именно в Рим Славейков получава известието за прекратяването на командировката си и последвалото му отстраняване от поста директор на Народната библиотека. След уволнението си той отказва новото назначение, взема отпуск по болест и заедно с Мара Белчева заминава за Швейцария, а оттам – за Италия.
Според доц. Илиева решението двамата да се установят в Италия е било продиктувано и от надеждата, че Славейков ще получи Нобелова награда за литература. Тя се позова на мемоарите на Олга Гюзелева, според които Пенчо Славейков и Мара Белчева са били почти убедени от шведския славист Алфред Йенсен, че българският поет има реални шансове за престижното отличие и дори са възнамерявали да сключат брак.
Финансовото положение на двамата обаче било изключително трудно. По думите на доц. Илиева Мара Белчева е продала семейната си къща, за да могат двамата да останат в Италия. В Рим те живеят в дома на Владимир Такев, а според свидетелства на съвременници Белчева помагала в домакинството и дори готвела за семейството, което ги приютява.
Изследователката акцентира и върху творческите планове на Славейков, свързани с Италия. Поетът възнамерявал да напише обемен пътепис за пътуванията си в Атина, Неапол и островите, като според спомените на Мара Белчева казвал: „Три тома ще напиша за тия народи“. По-късно той споделял, че не е видял достатъчно и мечтаел отново да се върне в Италия, за да натрупа повече впечатления.
Доц. Илиева посочи още, че между Пенчо Славейков и италианската литература могат да бъдат открити множество връзки. Сред най-близките му по дух автори тя открои големия италиански романтик Джакомо Леопарди, чийто песимизъм и търсене на утеха в миналото намират паралели в творчеството на българския поет. Тя обърна внимание и на сходствата между стихотворението „Сто и двадесет души“ и поемата „Събирачката на класове от Сапри“ на Луиджи Меркантини, посветена на революционера Карло Пизакане. Според нея творбата на Славейков увековечава подвига на Христо Ботев и неговата чета, като съдържа силни аналогии с италианския литературен образец.
По думите на доц. Илиева познаването на италианската литература личи и в интереса на Славейков към творчеството на Лоренцо Стекети, както и в образа на Вита Морена от „На Острова на блажените“, чието първоначално име – Вита Деледа – препраща към бъдещата Нобелова лауреатка Грация Деледа.
Инициативата „Пенчо Славейков днес“ се провежда във всички 33 национални пресклуба на Агенцията в страната. Първата среща разговор, посветена на Пенчо Славейков, бе в родния му град Трявна на 27 април, когато се навършиха 160 години от неговото рождение. Такива разговори се състояха в Самоков, Казанлък, Стара Загора, Кюстендил, Перник, Хасково, Пазарджик, Кърджали, Смолян, Пловдив, Габрово, Велико Търново, Плевен, Свищов и Русе.
Декемврийското издание на списание ЛИК тази година ще бъде посветено на Пенчо Славейков. Освен репортажи от срещите, броят ще включва и специално написани 160 думи от 160 души за 160-ата годишнина.