Христо Раянов е роден през 1987 година в Русе. След МГ „Баба Тонка“ завършва журналистика и магистратура по творческо писане в Софийския университет, където защитава и докторат по филология. 
Освен писател, историк и журналист той е телевизионен сценарист и редактор на някои от най-популярните формати в големите национални телевизии с над 15 години опит. Автор е на сборника с разкази „Трудният начин“, удостоен с националната награда „Южна пролет“ за 2014 г., и на сатиричната есеистична книга „Ами ако? България на три морета“. Автор е и на разкази, публикувани в различни издания, както и на сценарии за късометражни игрални филми и театрални адаптации.
Преподавател е в катедра „Български език, литература, история и изкуство“ в Русенския университет. Води и курсове по творческо писане за ученици. 
Разказът му „Въпрос N18“ беше изтеглен на националното външно оценяване по български език и литература за седми клас. Учениците трябваше да направят трансформиращ преразказ - от името на героя Асен, а не от неутрален разказвач. Текстът поставя въпроси за честността и моралния избор.
С Христо Раянов разговаряха двамата стажанти в редакцията на вестник „Утро“ Боян Тодоров и Радослав Пенчев, които през септември ще бъдат в 12 клас в Английската езикова гимназия „Гео Милев“.

- Какво ви подтикна да започнете да пишете?
- Обичам литературата още от дете. Докато учех в математическата гимназия осъзнах, че писането е това, с което искам да се занимавам. Имах щастието да попадна на прекрасен учител по литература, който ме насърчи. По-късно, в София, започнах да пиша сценарии, а след това и кратки разкази. Така се появиха първата и втората ми книга.
- Кои автори са оказали най-силно влияние върху Вас?
- Любимите ми автори едновременно ме вдъхновяват и ме „депресират“, защото си казвам: „Дали някога ще напиша нещо толкова добро?“. От чуждите това са Стайнбек, Клавел, Толстой, Казандзакис, Умберто Еко и Толкин. От българските - Боян Биолчев, който е и мой ментор, Антон Дончев, Иван Станков и, разбира се, Елин Пелин.
- Разказът, който тази година се падна на матурите, написан ли е специално за тях?
- Да, той е създаден за банката с текстове, от която по-късно на случаен принцип се избират произведения. При писането трябваше да се съобразя с определени изисквания за обем, което означаваше да премахна много неща, които иначе бих включил.
Радвам се, че според резултатите учениците са успели да разберат смисъла на разказа
- Какво ви вдъхнови да напишете този текст?
- Работя с ученици от години и добре познавам начина, по който мисли тази възрастова група. Исках да покажа, че най-интересният конфликт не е между доброто и злото, а между две добри неща. В случая - между сбъдването на една мечта и честния избор.
- Какво е основното послание на разказа?
- Че лесният път не винаги е правилният. Всеки ден правим избори и не бива да ги определяме единствено според това кое е по-лесно.
- Каква е тайната на доброто писане?
- Няма тайна. Има работа. Всички велики истории следват определени принципи. Колкото повече пишеш, толкова по-добър ставаш. Ако напишеш сто слаби разказа, сто и първият вече няма да бъде толкова слаб.
- Смятате ли, че писането все пак трябва да се променя с времето?
- Стилът може да се променя, но основните принципи остават. Един герой трябва да има цел, конфликт и мотивация. Без тях няма история.
- Защо според Вас е важно да се чете?
- Защото качественото четене развива мисленето, критичността и аналитичността. То ни помага да вземаме по-добри решения и ни подготвя за житейските ситуации. Прави ни по-зрели хора.
- Четат ли хората достатъчно днес?
- Според мен се чете.
Винаги ще има спорове какво е „стойностна литература“, но най-важното е човек да чете
С времето вкусът се развива и читателят сам започва да търси по-различни автори и жанрове.
- Нужно ли е учебната програма по литература да бъде променена?
- Смятам, че класическите произведения трябва да останат, но редом с тях трябва да се изучават и повече съвременни български автори. Няма как да разбереш съвременната литература, ако не познаваш класиците.
- Учителите ли са проблемът, когато учениците губят интерес към литературата?
- Не бих казал. Срещал съм много вдъхновени учители, които правят далеч повече от задълженията си, само за да събудят интереса на учениците. Надявам се този ентусиазъм да бъде заразителен.
- Социалните мрежи вредят ли на четенето?
- Не непременно. Ако знаеш какво търсиш, можеш да намериш прекрасни литературни общности, блогове и подкасти. Социалните мрежи са такива, каквито ние ги направим.
- А какво ще кажете за влиянието им върху децата?
- Вместо само да обвиняваме технологиите, трябва да учим децата сами да различават добрите от лошите модели на поведение.
Забраните рядко решават проблема. Възпитанието е много по-важно
- Какъв съвет бихте дали на младите писатели?
- Да четат много и да работят още повече. Идеята сама по себе си не е достатъчна. Истинската работа започва, когато седнеш да я превърнеш в текст.
- А на хората, които се страхуват да покажат написаното?
- Да не се страхуват. Ако човек погледне колко слаби филми и сценарии достигат до голямата публика, ще разбере, че няма причина да крие своите текстове. Единственият начин да се развиваш е да ги споделяш.
- Класическата литература губи ли мястото си?
- Не мисля, че може да изчезне. Тя е основата, от която черпят вдъхновение съвременните автори и киното. По-скоро предизвикателството е да продължим да я препоръчваме и да запалваме любопитството на новите читатели.
- И накрая - какво е най-важното качество за успеха?
- Постоянството. Не талантът сам по себе си, а ежедневният труд. Най-добрите писатели не чакат вдъхновението - те просто сядат и пишат всеки ден.

Боян ТОДОРОВ
Радослав ПЕНЧЕВ