Когато човек претърпи материални щети или телесни увреждания заради действията на друго лице, законът му дава възможност да поиска обезщетение. Ако виновният има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, пострадалият може да насочи претенцията си директно към застрахователната компания.

Подобни случаи най-често възникват при пътнотранспортни произшествия, но правилата могат да се отнасят и до други събития, покрити от застраховка за професионална или гражданска отговорност.

За какви вреди може да се поиска обезщетение

Обезщетение се дължи за вредите, които са пряка последица от инцидента. Те се разделят на две основни категории.

Имуществените вреди представляват загуби, които могат да бъдат изчислени в пари. Сред тях са разходите за ремонт на автомобил или друго имущество, медицинско лечение, лекарства, консумативи и рехабилитация. Към тях могат да бъдат включени и пропуснати доходи, когато пострадалият временно не е могъл да работи.

Неимуществените вреди обхващат физическите болки, психическите страдания, стреса и трайните последици за начина на живот. Размерът на обезщетението за тях се определя според конкретния случай, тежестта на увреждането, продължителността на лечението, възрастта на пострадалия и прогнозата за възстановяване.

Първата стъпка е писмена претенция

Преди да се стигне до съдебно дело срещу застрахователя, пострадалият трябва да подаде писмена застрахователна претенция. Компанията е длъжна да я регистрира и да предостави номер, чрез който може да се проследява разглеждането ѝ.

Към претенцията трябва да бъдат приложени всички документи, доказващи настъпването на събитието и размера на вредите. Необходимо е да бъде посочена и банкова сметка, по която евентуално да бъде преведено обезщетението.

След като получи всички необходими доказателства, застрахователят трябва да се произнесе в срок до 15 работни дни. При претенции по задължителната „Гражданска отговорност“ окончателното произнасяне не може да бъде отлагано повече от три месеца от подаването на претенцията.

В този срок застрахователят трябва да определи и изплати обезщетението или да представи мотивиран отказ.

Кога може да се стигне до съд

Пострадалият може да потърси правата си по съдебен ред, когато застрахователят откаже да плати, не се произнесе в предвидения срок или предложеното обезщетение не покрива действително претърпените вреди.

Завеждането на дело, преди да бъде отправена писмена претенция към застрахователя, може да доведе до прекратяване на производството като недопустимо.

При преките искове по застраховка „Гражданска отговорност“ правата по принцип се погасяват с петгодишна давност, считано от датата на застрахователното събитие. Въпреки това пострадалите не трябва да отлагат действията си, защото с времето събирането на доказателства става по-трудно.

Документите могат да бъдат решаващи

За успешното уреждане на претенцията е важно да се пазят протоколите от полицията или КАТ, медицинските епикризи, болничните листове, рецептите, касовите бележки за лекарства и лечение, фактурите за ремонт, снимките от мястото на инцидента и цялата кореспонденция със застрахователя.

Обезщетението може да бъде намалено, ако се докаже, че пострадалият също е допринесъл за настъпването или увеличаването на вредите. Такива случаи могат да бъдат пътуване без предпазен колан, неправилно пресичане или друго поведение, свързано с инцидента.

Особено внимание трябва да се обръща на предложенията за извънсъдебно споразумение. Подписването на документ срещу определена сума може да включва отказ от бъдещи претенции, включително когато по-късно се установят по-сериозни последици.

Когато застрахователят не спазва законовите срокове или изисквания, гражданите могат да подадат жалба до Комисията за финансов надзор. Комисията може да извърши проверка и да наложи санкции при нарушение, но не може сама да определи размера на обезщетението или да задължи дружеството да го изплати. При спор окончателното решение е от компетентността на съда.