Трудно е да си представим футболен мач без пронизителния звук на съдийската свирка. Преди нейното навлизане обаче решенията на терена били съобщавани по далеч по-необичаен начин – чрез викове, жестове и размахване на бяла кърпичка.

Според историческата хронология на Международната футболна федерация първата употреба на свирка от футболен съдия е регистрирана през 1878 г. в Англия. Точната дата и мачът, при който това се е случило, обаче остават предмет на спорове.

Най-разпространената версия свързва нововъведението с двубой за Купата на Англия с участието на „Нотингам Форест“. В различните исторически разкази като съперник се посочва отбор от Шефилд, но липсват достатъчно надеждни документи, които да потвърдят всички подробности.

Съществуват и данни, че клубът от Нотингам е закупил „съдийска свирка“ още през 1872 г. Това поставя под съмнение популярното твърдение, че тя е използвана за първи път точно на 10 юли 1878 г.

Съдиите първоначално стояли извън терена

Ролята на футболния съдия през XIX век се различавала значително от познатата днес. На игрището имало двама арбитри, наричани „umpires“, а реферът оставал край страничната линия и се намесвал само когато между тях възникнел спор.

Едва през 1891 г. главният съдия започнал да ръководи срещите непосредствено от терена, а досегашните арбитри били преместени отстрани като странични съдии. По същото време във футболните правила била въведена и дузпата.

Преди разпространението на свирката решенията се показвали чрез размахване на кърпичка или пръчка, с жестове и силни викове. При увеличаването на публиката и темпото на играта тези методи ставали все по-непрактични.

Изобретение, което почти не се е променило

Развитието на съдийската свирка се свързва с английския производител Джоузеф Хъдсън. Неговата компания създава през 1884 г. модела Acme Thunderer – свирка с малко топче във вътрешната камера, което придава характерния трептящ звук.

Конструкцията се оказва толкова успешна, че основният ѝ принцип остава почти непроменен повече от век. Днешните спортни свирки могат да произведат звук над 100 децибела, който се чува ясно дори сред шума на десетки хиляди зрители.

През 1987 г. канадецът Рон Фокскрофт създава Fox 40 – свирка без вътрешно топче и без движещи се части. Тя не блокира от влага и се превръща в предпочитан избор за много съдии по света.

От обикновен помощен сигнал свирката постепенно се превръща в един от най-разпознаваемите символи на спорта. Днес един кратък звук може да даде начало на мача, а друг – да реши съдбата му.