Иван Вазов е обединил в един дух, едно съзнание и една мисъл своя народ, каза Елин Иванов, внук на писателя Елин Пелин, на честването на 176-годишнината от рождението на Вазов. Церемонията, организирана от Националния литературен музей, се състоя пред паметника на Патриарха на българската литература в градинката на църквата „Света София“.
Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей, представи биографията на Вазов, неговото творчество и дела за модернизирането на българското образование.
„Още приживе Иван Вазов е сравняван с най-светлите имена на европейската литература. Със словото си той е формирал националното самосъзнание на българите“, каза Капралов.
Директорът на Националния литературен музей отбеляза, че тази година къщата музей „Иван Вазов“ - най-старият литературен музей в София отбелязва 100-годишнина от отварянето си за посетители. След церемонията в музея бе представен нов двуезичен аудиогид към обновената експозиция по проект, финансиран от Министерството на културата. 
„Нека отдадем почит на Патриарха на българската литература, който в един от последните си стихове изпя „Българийо, аз всичко тебе дадох: душа, сърце, любов, зари небесни, от теб приети – върнах ти ги в песни“, каза в заключение Капралов, цитирайки стихове из „Съзерцание“ на Иван Вазов.
„Много малко са личностите в историята на света, които успяват да обединят в един дух, едно съзнание и една мисъл своя народ“, каза Елин Иванов, внук на Елин Пелин, първи уредник на къщата музей „Иван Вазов“. Според него това дело е една от най-големите заслуги на Вазов.
„Преди Иван Вазов ние нямаме литература. Имаме книжнина. С Иван Вазов имаме литература. Той е един космополитен автор, той е гордост не само за България, а и за света и за цялата световна култура“, каза още Иванов.
Внукът на Елин Пелин разказа, че по време на бомбардировките на София през Втората световна война дядо му спасява стъкленицата със сърцето на Вазов, оставяйки собствения си архив да изгори заедно с ръкописа на незавършения ръкопис на романа „Земя“ в бомбардираната къща музей.
Атанас Капралов прочете поздравителен адрес от президента на България Илияна Йотова.
„Днес с огромна признателност и дълбоко уважение отдаваме почитта си пред Патриарха на българската литература и към величавия му принос към отечеството. Поетът го обичаше от сърце“, се казваше в словото на Йотова. „В трудни времена стиховете на Иван Вазов са пламъкът, поддържащ жив духа на свободата. Творчеството му устоя на вековете и носи в себе си прославата на героизма и на красотата на България. То ни зарежда с общочовешките ценности и е богатство в културното ни наследство. Вазов и днес вдъхновява поколения българи да обичат и пазят родния език“, гласи поздравителния адрес на президента.
„Патриархът на българската литература е формирал светогледа на поколения българи“, каза зам.-кметът на Столична община Ирина Дакова.
Проф. Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели, припомни, че през 1904 г. Вазов дава идея за създаване на Сдружение на писателите. Когато през 1913 г. е създаден Съюзът на българските писатели, Вазов става негов почетен член и през 1919 г. – почетен председател.
„Това което превръща един творец в безсмъртен е това, че той отразява събития, които имат нетленно начало, нетленно минало и бъдеще, което няма своите граници“, каза проф. Ангелов.
Той припомни, че тази година честваме 150-годишнината от избухването на Априлското въстание и от подвига на Христо Ботев, като според неговите думи Вазов е писателят, който обезсмъртява тези две епохални събития.
Според Ангелов, творчеството на Вазов е обезсмъртило българския език и го е превърнало в славата на нашия народ.
Песента „Де е България“ по стихове на Вазов и музика на Панайот Пипков изпълниха децата от Народно читалище „Васил Левски 1928 г.“ и театрално студио „Бръмбартисти“, с ръководител София Петкова. Децата рецитираха стихотворенията на Вазов „Аз съм българче“, „Отечество любезно“, „Средец“, „Училище“, „Песента на синчеца“, „Молитва“ и „Българският език“.
Стихове от „Моите песни“ на Вазов прозвучаха на английски, гръцки, шведски, корейски, чешки и украински, в превод на студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Сред присъстващите на събитието бе зам.-министърът на културата доц. Пламен Славов.
Цветя и венци бяха поднесени на паметника на Патриарха на българската литература от Министерството на културата, Столичната община, Съюза на българските писатели, Националния литературен музей, Народно читалище „Пенчо Славейков“ и признателни граждани и почитатели на Вазовото слово.