Бившият заместник-министър на земеделието Светлана Орманова посочи пред bTV, че е видяла малини, които от полето излизат на цена между 5 и 7 евро за килограм, а в търговска верига се предлагат за 16 евро за килограм. По думите ѝ такава разлика трудно може да бъде обяснена само с нормални разходи по доставка, логистика и търговия.

Темата беше коментирана и от Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Според него проблемът не е само в отделен продукт или в конкретна търговска верига, а в липсата на достатъчно къси вериги на доставка. Когато между производителя и крайния клиент има твърде много междинни звена, всеки добавя своя марж — и накрая сметката се плаща от потребителя.

Караколев заяви, че решението е производителите да стигат по-директно до хората. Един от вариантите според него е създаването на фермерски магазини и търговски точки, включително на паркингите на големите вериги или в по-малки населени места. Така качествената продукция би могла да се продава на по-приемливи цени, а по-голяма част от приходите да остава при тези, които реално я произвеждат.

Орманова обаче постави проблема в още по-широк контекст. Според нея секторът „Плодове и зеленчуци“ страда от липса на последователна държавна политика през последните две десетилетия. Сред факторите, които влияят върху крайната цена, тя посочи напояването, недостига на работна ръка, климатичните промени, болестите по растенията, вноса от трети страни и високите търговски надценки по веригата.

Въпросът вече не е само защо малините са скъпи. По-важният въпрос е защо българският производител често получава малка част от крайната цена, докато потребителят плаща все повече. Именно тази разлика създава усещането за несправедливост — фермерът трудно покрива разходите си, а купувачът вижда плодове и зеленчуци на цени, които все по-често изглеждат като лукс.

Темата не е изолирана. Комисията за защита на конкуренцията вече обяви пакет от 19 мерки за подобряване на конкурентната среда в сектор „Храни“. Сред предложенията са централен регистър за проследимост по веригата на доставки, национална обсерватория „Храни“, повече контрол върху произхода и качеството, както и специални програми за секторите „Мляко и млечни продукти“ и „Плодове и зеленчуци“.

Още през февруари КЗК започна процедура за включване на търговията с плодове и зеленчуци в секторния анализ на храните. Това стана след сигнал от Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“, която настоява за по-задълбочено проучване на пазара и на възможните деформации в него.

Затова примерът с малините е повече от поредна история за скъп продукт в магазина. Той показва слабостите на цяла система — от достъпа до пазара, през логистиката и търговските условия, до липсата на достатъчно силни кооперативи и директни канали за продажба.

Ако производителите не могат да продават по-близо до крайния клиент, а потребителите нямат прозрачност защо цената се променя толкова рязко, недоверието ще расте. И тогава всяка касетка малини ще изглежда не просто скъпа, а като доказателство, че нещо по веригата не работи.