Маестро Димитър Косев е роден на 20 октомври 1992 г. в град Русе в семейство на музиканти. След Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ завършва с пълно отличие „Prayner Konservatorium“-Виена със специалност „Дирижиране и пиано“ в класовете на проф. Максимилиан Ченчич и проф. Щефан Мьолер. Непосредствено след дипломирането си асистира на проф. Йосеф Щолц в класа по оперно майсторство в консерваторията. Работи с формациите „Passion Artists“ и „Vienna Traditional Classic Orchestra“.
Дебютът му на диригентския подиум е през ноември 2013 г. на откриването на международния конкурс „Франц Шуберт“. Дирижира Новогодишния концерт на Русенската филхармония в началото на 2015 г., а от следващата година е щатен диригент в Старозагорската опера. През октомври 2017 г. постъпва в Русенската опера, на която по-късно става главен диригиент. 
За безспорните си талант и постижения Димитър Косев получава множество отличия. През 2015 г. е награден със Златна значка „Русе“ и е обявен за културен посланик на града. През 2018 г. влиза в класацията „40 до 40“ и е избран от „Дарик“ радио сред най-вдъхновяващите млади личности в България. През 2019 г. става носител на „Златно перо“, присъдено за изключителен принос към българската култура и изкуство. През 2020 г. е обявен за Млад музикант на годината след гласуване на слушателите на Българското национално радио (БНР).
В началото на юни беше назначен за директор на престижния Международен фестивал „Мартенски музикални дни“, където наследи Ива Чавдарова.

- Как се стигна до предложението да поемате ръководството на „Мартенски музикални дни“ - фестивал с толкова дълга история и международен авторитет? 
- Предложението дойде от ръководството на Община Русе, под чиято егида се провежда фестивалът. То последва решението на дългогодишния директор на „Мартенски музикални дни“ Ива Чавдарова да се оттегли в заслужена почивка след повече от три десетилетия начело на форума. За мен това е голяма чест, но и огромна отговорност. Да поемеш ръководството на фестивал с такава история, авторитет и значение за културния живот на България, е предизвикателство, което приемам с уважение към постигнатото досега и с ясното съзнание за необходимостта от развитие и надграждане.
- Какво означава лично за вас този фестивал? Кога бяха първите ви срещи с него като музикант? Може ли да се каже, че той е бил част от професионалното ви израстване, а сега е нов връх в кариерата ви? И още - кои са най-силните ви лични спомени от фестивала през годините - като зрител, музикант и диригент?
- Още като ученик в Националното училище по изкуствата в Русе посещавахме редовно концертите от фестивала.
Тогава дори не смеехме да мечтаем, че един ден ще бъдем на тази сцена
и ще бъдем част от програмата му. Всичко изглеждаше недостижимо, когато виждахме какви световни имена гостуват в Русе.
Сред най-ярките ми спомени е борбата да си намерим място в залата. Често се случваше да седим по стъпалата само и само да чуем концерти на „Московски солисти“ с Юрий Башмет или на Софийската филхармония. Това бяха събития, които оставяха траен отпечатък в съзнанието на младите музиканти.
Най-голямата ми радост е, че години по-късно от зрител се превърнах в участник. Имах щастието два пъти да закрия фестивала заедно с Русенската филхармония, а днес съдбата ми отрежда да застана начело на този престижен форум. Приемам това с благодарност и с чувство на гордост към града, в който съм израснал като музикант.
- Какво е най-ценното, което фестивалът е дал на Русе и на българската музикална култура?
- „Мартенски музикални дни“ е визитната картичка на Русе върху картата на класическата музика в България и Европа. Огромна гордост е, че подобен форум се провежда именно тук и вече десетилетия наред привлича изключителни артисти и публика.
Фестивалът е не просто поредица от концерти, а културна институция. 
Той създава традиции, възпитава публика и изгражда отношение към изкуството
По-възрастните русенци си спомнят как са подготвяли специално облекло за фестивалните вечери и са очаквали с нетърпение настъпването на март. Това показва колко дълбоко е присъствието му в живота на града.
Най-ценното е, че фестивалът успява да обогатява духовния живот както на Русе, така и на България, превръщайки се в място за среща между традицията, съвременното изкуство и световните музикални тенденции.
- В какво състояние е фестивалът днес - като организация, публика и международен престиж?
- Фестивалът запазва своя висок престиж и международно име. Разбира се, публиката се променя, както се променя и обществото. Всяко ново поколение има свои интереси и очаквания към културните събития.
- На какво ще заложите в програмната политика - как ще балансирате между български и чуждестранни музикални произведения и изпълнители? 
- Списъкът с мечтаните артисти е практически безкраен. Бих искал русенската публика да има възможност да се срещне с музиканти от ранга на Максим Венгеров, Ланг Ланг, Йонас Кауфман и Роландо Вилазон. Мечтая също да видим на сцените на фестивала ансамбли
от Виенската държавна опера, водещи италиански барокови формации и оркестри от ранга на филхармониите в Братислава, Прага и Залцбург
Разбира се, всичко това изисква време, последователност и ясна стратегия, но най-вече стабилно финансиране. В момента бюджетът не е напълно достатъчен за фестивал с подобен мащаб и амбиция, който обхваща повече от две седмици и поддържа високо художествено ниво във всяко свое събитие.
Качеството има своята цена. Привличането на световни артисти е свързано със значителен финансов ресурс, дългосрочно планиране и активна работа по осигуряването на допълнителни средства. Надявам се с времето да привлечем повече съмишленици, дарители и спонсори, които разбират, че инвестицията във фестивала е инвестиция в културния облик на Русе, в неговата публика и най-вече в бъдещите поколения.
- Къде според вас трябва да бъде надграден фестивалът? Каква е концепцията ви за неговото развитие?
- Моята цел е „Мартенски музикални дни“ да съхрани своите най-ценни традиции, но и да бъде отворен към новите публики. Планирам завръщането на някои утвърдени фестивални инициативи, сред които и „Мартенски музикални дни Джуниър“ - програми, специално насочени към децата и младите хора, които да ги привличат към концертните зали още от ранна възраст.
Ще се стремим програмата да бъде разнообразна и балансирана, така че всеки да открие нещо близко до себе си
Има изключителни български и световни изпълнители, които все още не са гостували на русенската публика, и бих искал постепенно да променим това.
Затова ще развиваме и съпътстващата програма чрез изложби, майсторски класове, срещи с артисти, представяния на книги и други културни събития. Надявам се да възродим и инициативата „Русе дирижира операта“, която остави много хубави спомени сред публиката и участниците.
Ще работим активно и за разширяване на международните партньорства, включително с културните институти и посолствата на страните, от които идват гостуващите артисти. Убеден съм, че именно чрез подобни сътрудничества фестивалът може да продължи да се развива и да затвърждава мястото си сред най-значимите музикални форуми в Европа.
С риск да се повторя, ще кажа отново - за мен един фестивал не е просто поредица от 15 концерта в 15 последователни дни. Той е атмосфера. Това е моментът, в който русенци знаят, че март наближава и че предстои празник на музиката.