В рамките на Софийски фестивал на Музикалния театър на 4 юли 2026 г от 20.00 ч. на лятната сцена „Парк Военна академия“ Балет Арабеск ще представи двa от най-успешните си спектакъла – „Carmina Burana“ и „Болеро“ – станали визитна картичка на балет „Арабеск“.

Изборът не е случаен. Тези два спектакъла са символ за приемственост между поколения значими творци на Балет Арабеск.

Каним своята публика, гости на град София и всички любители на танца да споделят с нас тази вълнуваща вечер.

CARMINA BURANA

Музика: Карл Орф

Хореография: Боряна Сечанова

Художник на костюмите: Цветанка Петкова-Стойнова

BOLERO

Музика: Морис Равел

Хореография: Маргарита Арнаудова

Художник на костюмите: Мария Трендафилова

На 30 юни се навършват 85 години от рождението на Маргарита Арнаудова – дългогодишен художествен ръководител и хореограф на Балет Арабеск.

Балет Арабеск посвещава на нейната светла личност спектакъла си на 4 юли на сцената на Военна академия. Наред с Кармина Бурана на Боряна Сечанова публиката ще види легендарното Болеро на Маргарита Арнаудова, което вече 40 години е неизменна част от репертоара и лицето на Балет Арабеск.

„...Признавам пристрастието си към личността и творчеството на Маргарита Арнаудова. Може би то се дължи на благодарността ми за неизброимите красиви мигове, които съм изживяла при допира с нейното изкуство. Трудно бих си спомнила случай през изминалите години, нейна постановка да ме остави хладна и равнодушна. Арнаудова се наложи като ярък талант, индивидуалност и професионализъм още с първите си стъпки като хореограф. Но тя не заспа върху лаврите, спечелени така бързо и категорично, тя продължи да търси, да се учи, да експериментира. Така с времето талантът й укрепваше и се развиваше, за да можем днес да кажем че тя създаде свой естетически свят, само неин и неприличащ на никой друг. Този свят е зареден с образност, възвишеност и красота. От него струи любов към живота и хората. Хореографията й е брилянтна, крехка, силно естетизирана. Но вглеждайки се внимателно в нея, откриваме, че тя е резултат на желязна конструкция, на забележителни знания в изграждането на драматургическата и режисьорска линии, във владеенето на формите и движенията в техния чист и перфектен вид … Маргарита Михайлова, „На Маргарита с любов!“ – Танц № 3, дек.1993 –ян.1994

Маргарита Арнаудова (30.06.1941 г.-08.11.1994 г.), един от малцината избрани творци, които с таланта си бележат времето, в което живеят и променят насоките на естетическото мислене.

Маргарита Арнаудова стъпва на професионалната балетна сцена с ролята на Жар-птица от едноименния балет на Игор Стравински. Този образ на възкръсващата красота ще се гони с Маргарита през целия й живот. Маргарита Арнаудова е завършила Държавното хореографско училище в София през 1959 г. и се дипломира с ролята на Жар птица. Нейна първа учителка е Нина Кираджиева, един от хореографите с най-изявени търсения на българския корен в националния ни балет. „Маргарита Арнаудова и Надя Руменин са свежи дарования с много възможности за в бъдеще. Мъчната и разнообразна партия бе изпълнена с техническа лекота и богатство на израза от Маргарита Арнаудова” - четем за нейното участие във випускния концерт на училището.

Въпреки че е обещаваща балерина Маргарита Арнаудова изразява себе си не като изпълнител, а като създател. Тази необходимост я отвежда в ГИТИС-Москва. Неин преподавател е Анатолий Шатин, хореографът-дисидент в тогавашното московско културно пространство, комуто забраняват собствени постановки, но за щастие му оставят свободата да възпитава ученици. „За времето на обучение в института Арнаудова показа себе си като един от най-способните студенти, които притежават ярка балетмайсторска дарба. Всички творчески работи на Арнаудова се отличават с дълбока мисъл, с точни режисьорски и композиционни решения, с ярък и свеж хореографски език” , пише Анатолий Шатин за своята студентка. Маргарита Арнаудова поставя дипломната си работа, балета „Пепеляшка” на сцената на Казанския театър за опера и балет през 1966 г. Същата година става балетмайстор на Харковския академичен театър за опера и балет. За пет години на харковска сцена Маргарита Арнаудова поставя големите многоактни балети като „Пепеляшка”(Прокофиев), „Легенда за любовта”(Меликов), „Прометей”(Аристокесян), „Д-р Охболи” (Морозов) и „Дон Жуан” (Губаренко).

В този период Маргарита Арнаудова поставя и на българска сцена – „Пепеляшка” в Русе(1967), „Бахчисарийски фонтан”(1972) и „Абраксас”(1975) в Стара Загора, „Сътворението на света”(1974) в Софийската опера(1974).

Маргарита Арнаудова се връща в България въпреки успешна творческа кариера в Харков и Казан и през пролетта на 1974 г. става първият български хореограф, поканен по предложение на Пенка Енчева за постановка в тогавашното балетно студио “Арабеск”. До тогава през шестте години от създаването на трупата са канени само постановчици от чужбина, сред които и легенди в балетния свят като Алберто Алонсо. Първите й постановки за балет „Арабеск” са „Бразилски импресии”, муз. Вила Лобос, „Симфония-реквием”, муз. Красимир Кюркчийски, „Адажио”, муз. Албинони, „Пасакалия”, муз. Бах. От 1974 г. тя става директор и художествен ръководител на балет „Арабеск”.

Маргарита Арнаудова работи с “Арабеск” до смъртта си през 1994 г. като изгражда неповторимия образ и уникалния творчески капацитет на тази единствена за България трупа, която се занимава целенасочено с развитието на съвременния танц, търсейки неизменно и българския му образ. Тя е автор на хореографията на над 60 балетни спектакъла. Нейни творби са сред най-големите успехи на балет “Арабеск”, но и на оперно-балетните театри в София, Русе, Варна, Пловдив, Стара Загора. Чрез нея българската публика преживява на балетна сцена творбите на Бах, Стравински, Прокофиев, Малер, Равел, Бритън, Вила Лобус, Карл Орф, Шчедрин и Скрябин, наред със сюжети от голямата класическа драматургия и митология като “Ромео и Жулиета”, “Хамлет”, “Дон Жуан”, “Прометей”, “Абраксас”, “Сътворението на света”, “Жар-птица”, “Пепеляшка” и др. Особено място в нейното творчеството и националната ни култура заемат българските й спектакли – “Нестинарка”, “Нощта срещу Еньовден”, “Легенда за езерото”, “Корен дълбоко в небето”, “Сянката” и “Бариерата” и др. Наред с тях Маргарита Арнаудова създава множество спектакли, предназначени за младата публика. Сред тях са „Равноденствие”, муз. Жан Мишел Жар, „Още веднъж за любовта”, муз. Бах, Вангелис, Родриго, „Сюита на покрива”, по песни на Ела Фицджералд и Луис Армстронг, „Човекът, когото обичам”, муз. Гершуин, „Здравей Бродуей”, и др. Спектаклите й бяха притегателен център винаги извън клишето и канона. Маргарита Арнаудова предпочита формата на едноактния балет, тъй като в него много по-сбито и динамично се развива действието. Според нея съвременният зрител проявява интерес повече към идеята, заложена в спектакъла, и нейното музикално-пластично претворяване, отколкото към фрагменти, които нямат отношение към действието. Заедно със собственото си творчество Маргарита Арнаудова кани в “Арабеск” изявени хореографи от Европа, Русия и Америка, с които трупата поддържа един репертоар на световно равнище и усвоява непрекъснато нови танцувални техники и стилове. С нея „Арабеск” е гастролирал в много страни от Европа и света.

Убедена в бъдещето на съвременния танц през 1993 г. тя създава специалността балетна режисура към Нов български университет.

Името на Маргарита Арнаудова е цяла епоха в съвременния танц в България. Нейното творчество и завладяващата й личност, продължават осезаемо да присъстват в пространството на съвременния ни танц.

За 30 години творчески път голямата българска хореографка създаде свой естетически свят, само неин и неприличащ на никой друг. Творчеството на Маргарита Арнаудова няма преходно значение. Освен значимостта му за културата ни днес, то е и мост между най-доброто от миналото и утрешния ден” .

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

 „Маргарита Арнаудова с любов!”, Анелия Янева, 1995 г.

 Творческа характеристика на Маргарита Арнаудова от Анатолий Шатин,1966 г.

 На Маргарита с любов!, Маргарита Михайлова,1994