Полярната изследователска дейност е стратегическа инвестиция в бъдещето на Европа, каза д-р Мария Григорато от Европейския полярен борд
Любопитно
| От: БТА
| 25 юни 2026, 17:02
Д-р Мария Григорато е изпълнителен секретар на Европейския полярен борд. Тя е на официално посещение в България по покана на Българския антарктически институт.
Тя обясни, че ЕПБ съществува от 1995 г., като през годините държавата, в която се е намирал техният щаб, се е сменяла. Към момента щабът се намира в Швеция. Мисия на ЕПБ е да координира дейностите и обмена на информация, обвързани с изследването на Северния и Южния полюс.
„Ние целим да вградим изследователската дейност като елемент на обществото и обществото да участва като елемент в изследователската дейност“, каза д-р Григорато.
В борда участват 31 научни институции от държави членки на Европейския съюз, както и страни извън него.
Д-р Григорато представи международните партньори на борда, сред които са Европейската космическа агенция (ESA), Международният комитет за арктически науки (IASC) и други.
Според нейните думи, ЕПБ участва в много проекти на Европейския съюз, с които целят да увеличат видимостта и обществената запознатост с тяхната кауза. Тя уточни, че ЕС е най-големият донор на борда.
Д-р Григорато посочи, че дейността на борда и полярните изследвания са важни не само за науката, но и за инфраструктурата, икономиката, културата и международните връзки в Европа. Бордът участва и в дейности, обвързани с изследването на океана.
„Трябва ни политика, която да е фокусирана върху климата. Не можем да имаме успешно регулиране на океаните без да участва полярният елемент“, каза още д-р Григорато.
Тя обясни, че от януари 2025, ЕПБ разполага с офис на европейската полярна координация.
Сред бъдещите инициативи, в чието организиране участват членовете на борда, са Международна полярна година (International Polar Year) и Десетилетието за дейност за криосферните науки на ООН (UN Decade of Action for Cryospheric Sciences). Те също подкрепят ЮНЕСКО като съветници.
„Даваме им полярната европейска перспектива, която е нужда, за да бъдат представлявани интересите на Европа“, каза д-р Григорато. „Комуникираме защо полярната изследователска дейност е стратегическа инвестиция в бъдещето на Европа“.
Д-р Григорато посочи, че в момента европейският климат е засегнат от нетипична за континента топлинна вълна.
„Европа е континентът, който се затопля най-много, заради географското си положение спрямо полюсите. За да знаем как ще изглежда бъдещето, трябва да имаме знания сега“, каза тя. „Трябва да продължим да инвестираме в полярните изследвания“.
Заместник-директорът на Българския полярен център Драгомир Матеев отбеляза, че вече много години центърът е един от активните членове на ЕПБ, като българските изследователи работят отблизо с неговото ръководство и участват в успешни общи проекти.
„Всичко, което ни каза д-р Мария Григорато за общуването с Европейската комисия и Брюксел е доста важно за всички нас“, каза Матеев. „В последните години нашите гласове стават все по-силни в европейското правителство“.
Матеев посочи, че в последните години много балкански учени участват в българските експедиции до Антарктида. Той даде примери за съвместни дейности на различните балкански страни, обвързани с изследването на полюсите.
„Всичко това показва, че можем да работим заедно и в рамките на Европа го правим много добре“, каза още Матеев.
Той отбеляза, че Европейският съюз е един от най-големите финансови донори на полярната изследователската дейност. По думите му "ЕПБ играят много важна роля и в това“.
Проф. Христо Пимпирев обясни, че от 9 до 20 ноември тази година в град Анталия ще се състои Конференцията на ООН за измененията в климата (2026 United Nations Climate Change Conference or Conference of the Parties to the UNFCCC или COP31), най-голямото събитие, обвързано с измененията в климата.
ЕПБ ще участва в конференцията с павилион, в който организацията ще представи своята дейност. Научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ ще започне своята поредна експедиция до Антарктида през ноември от пристанището във Варна и ще направи спирка в Анталия, за да може изследователският екип да се срещне с участниците в конференцията.
На събитието присъстваха представители на чуждестранните посолства в България.
