Изложбата „Българските земи и модерната статистика“ беше открита в централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Експозицията е по повод 146-ата годишнина от създаването на статистическата институция в България.
След откриването й ще се състои официалната церемония по награждаването на победителите в Европейската олимпиада по статистика 2026, което за първи път се провежда в България, а участниците в олимпиадата присъстваха на откриването на експозицията.
Доц. д-р Ваня Аврамова, заместник-директор на Националната библиотека, изтъкна по време на откриването на изложбата, че историята на статистиката е много повече от история на цифри. Тя е история на желанието на държавите и обществата да опознаят самите себе си, допълни тя. Аврамова отбеляза, че изложбата показва как от 30-те години на XIX век започва постепенното натрупване на знания за населението, стопанството, земята, търговията, образованието и обществените процеси. Заместник-директорът на Националната библиотека подчерта, че статистиката не възниква на празно място и допълни, че нейните корени могат да бъдат открити значително по-рано в регистрите, описите и различните форми на административна документация, които постепенно създават основата за по-систематично наблюдение на обществото. Наред с това, българските възрожденци проявяват жив интерес към статистическите сведения за света и собствените си земи, осъзнавайки, че знанието за населението, производството, търговията и образованието е важно условие за обществения напредък, посочи още Аврамова. Тя допълни, че след Освобождението този процес получава нова посока и нов мащаб, като напомни, че изграждането на българската държава е съпроводено с изграждането на модерни институции, каквато е Националната библиотека и статистическата служба. Оттогава до днес статистиката остава един от най-надеждните инструменти за разбиране на обществените процеси за вземане на информирани решения, каза Аврамова и допълни, че днешната изложба е свидетелство за значението на документалното наследство, съхранявано в Националната библиотека и в НСИ.
Председателят на Националния статистически институт доц. д-р Атанас Атанасов изтъкна, че изложбата се организира съвместно от НСИ и Националната библиотека и показва не само историческото развитие на българската статистика, но и нейните дълбоки корени. Представените документи свидетелстват за появата на статистическа дейност по нашите земи още през XIX век и за стремежа към събиране, систематизиране и анализиране на информация, която е основата на всяко съвременно общество, посочи председателят на НСИ и допълни, че това наследство е повод за гордост и доказателство за приемственост между първите статистически практики и съвременната статистика. Атанасов каза, че в експозицията са представени ценни документи, артефакти и издания, съхранявани във фондовете и колекциите на НСИ и Националната библиотека, сред които едни от най-ранните регистри за населението и имотите още от 30-те години на XIX век, статистически годишници на Дунавския вилает, както и документи, съдържащи сведения за земеделието, животновъдството, търговията и занаятите още преди Освобождението на България. Посетителите ще имат възможност да се запознаят и с Указ 296 от 25 юни 1880 година, с който княз Александър I Батенберг поставя началото на официалната статистическа институция в България. Оттогава досега българската статистика непрекъснато се развива и усъвършенства, като същевременно съхранява своя дух и традиции, градени повече от век и половина, каза председателят на НСИ. Той отбеляза, че днес националната статистика има модерни системи и дигитални инструменти, които й позволяват да изпълнява своята мисия по модерен начин и в съответствие със съвременните обществени потребности – да предоставя безпристрастна, обективна, навременна и надеждна информация за социалното и икономическото развитие на страната.
Заместник-министърът на образованието и науката проф. д-р инж. Сеня Петрова Терзиева-Желязкова също посочи, че статистиката е много повече от числа и таблици, допълвайки, че тя е инструмент, чрез който разбираме по-добре обществото, проследяваме развитието му и вземаме по-информирани решения за бъдещето. Това е особено важно за решенията в областта на образованието, резултатите, които често се виждат след години, а понякога и след десетилетия, изтъкна заместник-министърът. Тя се обърна и към младите хора, присъстващи на откриването на изложбата, с думите, че е стара максимата, че истината е в числата и ги поздрави за участието в олимпиадата и интереса, волята да учат и да работят в областта на точните науки.
Д-р Невена Граматикова, архивист в отдел „Ориенталски сбирки“ в Националната библиотека, даде повече подробности за изложбата, като посочи, че тя е изготвена като съвместен продукт на отдел „Ориенталски сбирки“ и НСИ, включва общо 13 табла, от които първите 8 са подготвени от отдела. Първото табло е заглавно и включва снимката на Михаил Сарафов, който е първият началник на Статистическото отделение, създадено след Освобождението, и изображения на различни печатни издания от преди и след Освобождението на България като илюстративни материали. Второто табло е въвеждащо и в него накратко и обобщено се представя значението на статистиката в развитието на човешкото общество. В таблото се посочва, че статистически данни за българските земи започват да се събират и публикуват още преди Освобождението, а след него на 25 юни 1880 година с княжески указ се образува статистическо организационно отделение към Министерството на финансите. В следващите трето, четвърто, пето, шесто, седмо и осмо табло са представени османотурски документи, официална османска преса и български възрожденски издания, които съдържат разнообразна статистическа информация и материали, говорещи за значението, което османската власт и възрожденските българи отдават на статистиката, каза Граматикова.