Предприетите от миналото лято насам мерки от ангажираните институции са палиативни и не решават нито проблема с насилието в Социално-педагогическия интернат (СПИ) „Христо Ботев“ в село Варненци, нито сериозните нарушения на други права на децата, попаднали в институцията. Това заяви омбудсманът на Република България Велислава Делчева на пресконференция в Националния пресклуб на БТА. На събитието присъстваха още представители на Българския хелзинкски комитет (БХК), Фондация „За Надежда“ и Националната мрежа за децата (НМД). 
На 30 юли 2025 г. омбудсманът сигнализира пет институции за насилие на деца в Социално-педагогическия интернат (СПИ) „Христо Ботев“ в село Варненци. 
Делчева обяви, че ще поиска среща с изпълняващия функциите главен прокурор Ваня Стефанова, за да получи повече информация за хода на досъдебното производство по сигналите за насилие. Досъдебното производство срещу насилието в интерната все още е в начален стадий - разследва се срещу неизвестен извършител, каза тя. От образуването на производството до момента са извършени множество процесуални действия, включително разпити и експертизи, но все още няма привлечено лице като обвиняем.
Омбудсманът призова институциите най-накрая да седнат заедно и да реформират системата за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Стига със събиране на добри практики и работни групи - има достатъчно материали, на които може да се стъпи, и е крайно време за реални действия, заяви Делчева.
Става въпрос за шест деца, настанени в интерната през ноември 2024 г., каза съоснователят на фондация „За Надежда“ Росица Кратункова. Децата са от Сливен, а интернатът се намира на четири часа път с кола, което прави посещенията на родителите изключително трудни, обясни тя. Срещите между родители и деца продължават едва 15 минути и се провеждат на открито, като времето за посещение се определя единствено от директора на интерната, добави тя. Кратункова посочи още, че според официален отговор от Министерството на образованието и науката 70 % от децата в интерната не са били посещавани от родители или близки през последните години, а останалите 30 % са били посещавани средно по един път за целия период. 
Сигналите за насилие са били подавани многократно пред различни органи, каза още тя. Въпреки многобройните свидетелства за насилие, дадени от самите деца пред съдии, психолози, представители на неправителствени организации и международни институции, разследването на прокуратурата не напредва, обясни Кратункова. 
Интернатите са по-затворени от затворите, заяви директорът на програма „Мониторинг и изследвания“ в БХК Красимир Кънев. В потвърждение на думите си той показа пропуск от Министерството на правосъдието, който му дава право да влиза при тежко осъдени затворници в най-строгите затвори в страната, но същият този пропуск не важи за социално-педагогическите интернати. Кънев подчерта, че децата в интернатите нямат право да се обърнат към съда, за да поискат преразглеждане на наложените им мерки, което по думите му е в пряко противоречие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека.
Според Кънев бездействието на институциите не може да се обясни само с етническия произход на децата. Основният проблем е бедността и социално-икономическото положение на семействата, от които идват децата. Много институции често се оправдават, че интернатите са по-добра среда от собственото семейство, но това не отговаря на истината, подчерта Кънев. Той призова за прилагане на друг тип мерки, които действително да помогнат на децата, живеещи в тежки материални условия.
Още преди 15 години държавата е приела концепция за държавна политика, която предвижда мораториум върху настаняването на деца в интернати и тяхното постепенно закриване, припомни директорът на „Политики за децата“ в НМД Георги Еленков. Тази концепция обаче никога не е била изпълнена, а подготвените законови промени така и не са стигнали до парламента, отбеляза той. 
Еленков посочи, че в интерната във Варненци се настаняват деца с разнородни прояви – от насилие и агресия, бягства от дома и кражби, до жертви на сексуална експлоатация и деца, изведени от рискова среда. Според него смесването на деца с толкова различни нужди и проблеми е сериозен рисков фактор за тяхната криминализация, а не средство за тяхната ресоциализация. Той призова за създаване на специализирани резидентни услуги за работа с деца-правонарушители, където да попадат малък брой деца със сходна възраст и сходни деяния, по примера на Швейцария и други европейски държави.
Детската престъпност в страната намалява, но реакцията на държавата остава непроменена, показват данни от проучване, представено от Любомир Крилчев от УНИЦЕФ – България. Основният риск за попадане на деца в системата е бездомността, а престъпленията, извършвани от деца, са с ниска обществена опасност, посочи той.