Добри Войников в своите произведения също отдава почит на светите братя Кирил и Методий, каза в Националния пресклуб на БТА в Шумен диригентът на Детския хор „Бодра песен“ в града Деница Узунова при представянето на списание ЛИК на тема "Българският светилник".
Добри Войников е централна фигура в нашето Възраждане, но е много непозната неговата дейност в областта на музиката. „Той има принос в създаването на първия ученически многогласен хор. Учителства в Шумен от 1858 г. до 1866 г. и в този период създава ученически хор, за който има писмени доказателства, че партиите са тенори, баси и сопрани. Големият принос на Добри Войников е, че той първи в България въвежда предмета по нотно пеене. С петолинейна система той образова и учи децата на ноти. Другата му голяма заслуга е, че е и първият композитор, който пише многогласна музика, макар и за училищен хор. Неговите ноти са издадени в първия нотиран сборник от Анастас Стоянов, също шуменец, през 1883 година“, отбеляза Узунова.  
Първият химн, с идеята да бъде всеучилищен, е по текст на Стоян Михайловски, девет години преди Панайот Пипков да напише музиката към него, каза тя. "Идеята за всеучилищен химн се превръща във всенароден и няма българин да не се вълнува още от първите тонове, ритми на химна на Кирил и Методий, но Добри Войников също във своите произведения, написани за този многогласен хор, отдава почит на светите братя Кирил и Методий, в четиригласния си вариант пише друго пеене за двамата светии“, припомни Узунова. 
Заслугата на българския композитор проф. Александър Танев е, че той единствен като любител на българската история открива тези ноти на Добри Войников. „Затова нося и този сборник с мен, с любимите песни от репертоара на хор „Бодра песен“. С него издаваме сюитата, който той е написал по песен Добри Войников и в него може да се открие именно този химн на св. св. Кирил и Методий. Отделно песните на Добри Войников са свързани с българското училище, с преклонение пред светите братя и с призив към знание и учение. Тези химни са изпълнявани от хор „Бодра песен“, но композиторът Александър Танев през 80-те години на ХХ век написва специално по текст на Стилиян Чилингиров, също шуменец, химн за Добри Войников, който става химн и на Международните ученически хорови празници в Шумен.Пеят ги не само дацата от България, но и от чужбина. Приносът на Добри Войников, поставяйки от Шумен изобщо началото на хоровото пеене и на нотното пеене, съхраняваме и тачим, като го почитаме с този химн, написан от Александър Танев“, уточни Узунова.
Тя припомни, че Детският хор „Бодра песен“ в Шумен е създаден от „стожера в областта на хоровото изкуство“ проф. Венета Вичева през 1963 г. и с концерт преди дни бяха отбелязани 95-години от рождението й. По инициатива на проф. Вичева през 1971 г. е организиран и най-дългогодишният хоров фестивал в България, посветен на детското и юношестко хорово творчество, който носи името на Добри Войников. 
На представянето на списание ЛИК в пресклуба на БТА в Шумен присъства и Роза Енчева от Народно читалище „Добри Войников – 1856“ в града, едно от първите три читалища у нас, което тази година отбелязва своята 170-годишнина. Всички тържествени събития, посветени на годишнината завършват с изпълнението на химна „Върви народе възродени“. Има и писмени свидетелства, че в Шумен се е състояло първото гражданско честване на светите братя Кирил и Методий, припомни Енчева. 
Химнът за мен е символ на училището, каза в пресклуба на БТА в Шумен при представянето на списание ЛИК "Българският Светилник" и деветокласничката в Средно училище „Панайот Волов“ в града Катерина Банева. „Съвсем естествено е да има (училището - б.а.) химн, посветен на Волов, защото знаем, че той освен Апостол е и учител. Няма как този химн да не бъде едновременно в прослава на образованието и от друга страна – на мъжеството“, отбеляза журналистът и преподавател по български език и литература в учебното заведение Деян Герговски.