Науката не е само едно нещо, нужен е широк поглед, каза пред БТА Анна Пранчева от Института по полимери при Българската академия на науките (БАН). Тя е сред избраните над 600 млади учени от цял свят за участие в 75-ата среща с нобелови лауреати в Линдау, Германия.
Младата химичка е в института от пет години и разработва наноносители – полимерни мицели, за натоварване на лекарствата. В екипа тя работи под ръководството на директора на института чл.-кор. Петър Петров съвместно с гл.ас. д-р Катя Каменова, сравнява колегите си със семейство и казва, че ръководителите й силно я мотивират да продължи научните си търсения.
Полимерните мицели са структури, които се самоорганизират във воден разтвор, разказа Пранчева пред БТА в навечерието на участието си във форума в Линдау.
Тези структури могат да бъдат натоварвани с различни биологично активни вещества, лекарства, контрастни вещества. Един голям недостатък на повечето лекарства е, че те са водонеразтворими и причиняват различни токсични ефекти в тялото, а нашите структури намаляват тези токсични ефекти и увеличават водоразтворимостта, т.е. позволяват забавено освобождаване и така влияят върху ефективността на лекарствата, обясни младата химичка.
Това, което ние следваме, е направата на самия лекарствен носител, допълни тя. Фокусът е върху молекулите, които капсулират лекарството – да са стабилни, да удължават циркулацията, да доставят лекарството до точната клетка, да намалят страничните ефекти.
През март тази година Анна Пранчева е отличена с наградата за изявен млад учен в областта на полимерите „Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България. Изследователката от лаборатория „Функционални и наноструктурирани полимери“ на института е съавтор на научни публикации в международни издания. Заради успехите си тя е номинирана от БАН за участие в срещата на нобелови лауреати с млади учени в Линдау, а комисията по подбор на организаторите я избира да е сред 600-те най-изявени млади изследователи в света, които да се срещнат с нобеловите лауреати.
Пранчева признава, че очаква участието си във форума с вълнение и въодушевление. Смята, че срещата в Линдау ще й даде възможност да се запознае и да обмени идеи и опит с младите си колеги от цял свят в областта на изследванията си и да черпи пряко съвети и умения от хората, които са автори на значими открития в нейната научна област. От нобеловите лауреати, с които й предстоят срещи, вниманието й привлича основно Жан-Мари Лен, носител на Нобелова награда по химия през 1987 г. съвместно с Доналд Крам и Чарлз Педерсън, за разработването и прилагането на молекули със структурно-специфични взаимодействия с висока избирателност. „Той се занимава със супрамолекулна химия, което е точно това, което аз правя. Тоест, наистина това е човекът, който е създал тези структури. И за мен срещата с него ще бъде страхотен шанс“, каза Анна Пранчева. Лен е гостувал в България и в Института за полимери през 2018 г., преди младата химичка да се присъедини към научното звено.
Пранчева е завършила Факултет по химия и фармация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Химия“, сега е в магистърска програма по биомедицинско инженерство в ХТМУ.
Интересът й към науката пламва още, когато е дете, което расте в семейство на лекари. Разказва, че баща й като медик се вълнувал силно от науката, успоредно с медицинската практика. Анна Пранчева от малка разгръщала научните атласи и енциклопедии в семейната библиотека и с течение на времето установила, че интересите й са повече в научната област, във фундаменталната наука. 
Младата българска изследователка е убедена, че приносът на учителите в привличането и утвърждаването на интереса на учениците към природните науки е ключов. Всичко започва с любопитството и ролята на учителя е да го съхрани и развие, преподаването на науките да не се изчерпва само с наизустяване на формули, смята Анна Пранчева.
Полимерите открива за себе си в университета. Казва, че за нея е важно един учен да разбира от много неща, не толкова да е  тясно специализиран в конкретна област. Затова и полимерите я привличат. „Науката не е едно нещо. Не може да е само химия, само биология. Всичко е свързано. И когато човек има много широко отворен поглед, може да вижда взаимовръзки. Като цяло, полимерите дават точно това. Наистина много широк поглед“, уточнява Пранчева. „Защото можеш да се занимаваш с химия на полимерите, физика на полимерите, биохимия. Не е нужно да се концентрираш върху едно нещо“. Науката за полимерите има много и широки приложения. Самата Пранчева възнамерява да разшири и задълбочи изследванията си в тази област на фундаменталното познание.