Училището е основният, а и често единственият път на българските деца към културата, показва социологическото изследване „Културно участие на деца, ученици и младежи на възраст от 6 до 18 г. и въвеждане на културни паспорти за деца, младежи, ученици и студенти", осъществено от агенция „Алфа Рисърч" по поръчка на Фондация „Лъчезар Цоцорков" и представено днес в SofiaLab от „Обсерватория по икономика на културата", „Фабрика за идеи" и Асоциация за развитие на София.
Данните бяха представени от д-р Диана Андреева-Попйорданова, директор на „Обсерватория по икономика на културата", и Янина Танева от сдружение „Фабрика за идеи". На представянето присъстваха заместник-министърът на културата Марина Василева; Йорданка Фандъкова, заместник-председател на Комисията по културата и медиите в Народното събрание и член на Комисията по образованието и науката; Светла Цачевска, програмен директор „Култура" към Фондация „Лъчезар Цоцорков", която финансира проучването, както и други представители на културната и образователната общност.
Изследването е проведено в периода от 28 април до 20 май сред 505 деца в две възрастови групи - от 6 до 14 години и от 14 до 18 години.
Данните показват, че делът на децата, които не участват в културни дейности, е около 4-5 %, значително по-нисък от средния дял при пълнолетното население - 58 %, по същия показател. Най-голямата група - около 42 % от анкетираните деца и младежи, посещава културни прояви от един до три пъти годишно, като в повечето случаи това се случва в рамките на организирано от училището посещение.
Близо една трета от децата никога не участват в организирани от училище културни дейности, а 43 % не участват в творчески дейности извън училище. Делът нараства в по-малките областни центрове и в Северна България. Водещата пречка за неучастие е липсата на време, свързана с учебното натоварване, следвана от липса на интерес (около 20 %) и липса на средства (около 16 %). Финансовият проблем нараства при по-голямата възрастова група - от 11 % при 6-12-годишните до 21 % при 13-18-годишните.
Сред предпочитаните културни дейности на първо място се нарежда киното, следвано от фестивали, театрални представления и концерти. Класическата музика, операта и балетът традиционно остават с най-ниска посещаемост, но 68 % от анкетираните заявяват, че биха посетили опера или балет.
По отношение на предложения инструмент - културен паспорт на стойност 50 евро годишно - 74 % от децата посочват, че биха го насочили към посещения на кино прожекции, 43 % - към концерти, а значителна част - към творчески работилници, фестивали и музеи. Около 42 % посочват желанието да се образоват и да научат нещо ново като мотив за участие в културни дейности.
Целевата група за евентуална национална програма за културни паспорти обхваща деца, ученици, младежи и студенти от 6 до 26 години - общо около 1 300 000 души. Прогнозната стойност на програмата е около 65 милиона евро годишно.